Читать «Далеч на север» онлайн - страница 111

— Никога не съм мислил да се самоубия. Изискват се прекалено много усилия. Ако размисля, ще те уведомя.

— По-добре ли си тези дни?

— През някои от тях. Сега готов ли си?

Кен изправи рамене.

— Да, благодаря. — Той пристъпи напред. — Може ли да го Докосвам? Да го местя?

Нейт беше направил снимки и очертал разположението на тялото с жълта лента по липса на нещо по-добро, затова кимна.

Кен се наведе и вдигна една от ръцете на Макс. Пощипа кожата.

— По-добре ще е, ако мога да го занеса в клиниката, да го съблека и да го прегледам по-подробно.

— Ще имаш възможност. Сега ми кажи приблизителното време на смъртта.

— Като си припомня ученото през студентските години и предвид температурата на стаята и степента на вкочаняване, предполагам, че е станало преди осем-дванадесет часа. Съвсем грубо, Нейт.

— Значи някъде между девет вечерта и един сутринта. Добре. Може би ще успеем да стесним този период с показанията на Кари. Ще изпратя Питър за чувал. Искам да прибереш тялото на сигурно място — и на студено.

— Имам помещение, което използваме като импровизирана морга, когато някой умре.

— Ще свърши работа. Моля те да не говориш за това с когото и да било. Дръж го в тайна, докато дойда там.

Внимателно проследи преместването на тялото и принтира бележката, преди да изключи компютъра. Щом заключи вратата, тръгна обратно към участъка.

Хоп го пресрещна.

— Искам да знам какво, по дяволите, става.

Още се мъча да разбера. Мога само да ти кажа, че Макс Хоубейкър беше намерен мъртъв на бюрото си в редакцията, очевидно от огнестрелна рана в главата. Възможно е самоубийство.

— Господи! По дяволите! Възможно? — Тя забърза, за да върви в крак с него, и го задърпа за ръкава, когато той я задмина. — Какво значи възможно? Смяташ, че е бил убит?

— Не съм казал това. Още разследвам, Хоп. Уведомих щатската полиция и те ще дойдат след няколко часа. Когато имам отговори, ще те уведомя. Остави ме да си върша работата.

Отвори вратата на участъка и я затръшна в лицето й.

В антрето се съблече и се опита да събере мислите си. Слънцето вече беше изгряло и денят беше ясен, както бяха обещали метеоролозите.

Днес трябваше да свалят тялото на Галоуей, помисли си той. А може би щяха да дойдат и за тялото на убиеца му •

Отвори вътрешната врата и откри Джон да седи на един от столовете в чакалнята. Четеше издание с меки корици на „Уотършип Даун“. Професора стана и пъхна книгата в задния си джоб, без да отбелязва страницата.

— Пийч е с Кари в кабинета ти. Ото е с Джим в една от килиите. Незаключена — бързо добави той, после въздъхна. — Трудно ми е да мисля.

— Записа ли Ото показанията ти?

— Да. Няма много за казване. Излязох от „Хижата“ и тръгнах пеша към училище. Видях Кари и Джим, спрях да поговорим. Тя носеше закуска, а в кабинета на Макс светеше. През прозореца се виждаше светлина. Кари влезе, а ние с Джим продължихме да си бъбрим. Той отиваше да си купи стръв. Щял да ходи на риба. Обича да ме занася, защото не ходя нито на лов, нито на риба.