Читать «Далеч на север» онлайн - страница 110

— Да. — Ото избърса устата си. — Защо, по дяволите, би се самоубил Макс? Това е, нали? Самоубийство?

— Да обработим местопрестъплението и да свалим показанията, Ото. Всичко по реда си.

Когато остана сам, взе фотоапарата, който Ото беше донесъл, за да заснеме кабинета. Изщрака единия филм, презареди и продължи с втория.

После извади тефтера си и записа подробностите. Отбеляза, че задната врата беше отключена, упомена марката и калибъра на пистолета, преписа точния текст на екрана. Направи груба скица на стаята, добавяйки положението на тялото, лампата, бутилката уиски и единствената чаша.

Сложи ръкавиците и точно миришеше шишето и чашата, когато на прага се появи Питър.

— Вземи лентата и я опъни пред двата входа.

— Дойдох възможно най-бързо. Ото каза… — Когато надникна вътре, гласът му пресекна.

Тъй като лицето му позеленя, Нейт рязко отсече:

— Тук не можеш да повръщаш. Ако ти се наложи, излез навън и вземи лентата с теб.

Питър се отдалечи, погледна съсредоточено към стената и шумно си пое въздух през устата.

— Ото каза, че Макс се е самоубил, но не мисля, че…

— Не сме сигурни в нищо. Знаем само, че Макс е мъртъв. В момента това е местопрестъпление и искам да го отцепим. Никой да не влиза вътре, освен доктора. Ясно?

— Да, сър. — Питър извади жълтата лента от кутията, която Ото беше оставил, и се запъти навън.

— Момчетата от щатската полиция ще искат да те вземат, Макс — промърмори Нейт. — За тях ще си като подарък, опакован с панделка. Може би наистина си го убил. Но аз не вярвам в панделките.

Излезе във външния офис и се обади на сержант Кобън, без да си сваля ръкавиците.

— Няма да оставя тялото тук, докато долетите от Анкъридж — предупреди той, след като разказа накратко случилото се. — Вече ме познавате. Знаете, че мога да се справя. Оградих местопрестъплението и го описах, сега чакам лекаря. Събирам доказателствата, след това ще накарам да преместят тялото в клиниката. Щом дойдете, всичко, което съм събрал, ще бъде на ваше разположение.

Когато докторът се приближи до вратата, той му махна да влезе.

— И очаквам от вас известно сътрудничество по случая с убийството на Галоуей. Това е моят град, сержант. И двамата искаме да разрешим този случай, но трябва да си помагаме. Ще ви очаквам.

След тези думи затвори.

— Искам да погледнеш тялото, Кен. Можеш ли да определиш горе-долу времето на смъртта?

— Значи е вярно, че Макс е мъртъв. — Кен побутна очилата си, за да ги намести по-добре. — Досега не ми се е налагало да правя подобно нещо, но ще мога да го определя приблизително.

— Това е достатъчно. Моля те, сложи това. — Нейт му подаде чифт ръкавици. — Гледката не е приятна — добави той.

Лекарят влезе, после спря, за да се овладее.

— Виждал съм рани от куршум. Но не и нещо такова. Пък и познавам жертвата. Защо си е причинил подобно нещо? Зимата често депресира хората, но не му е за пръв път. Имало е далеч по-тежки зими. А и не страдаше от депресия. Кари щеше да ми каже или сам щях да го забележа. — Той хвърли бърз поглед към Нейт.