Читать «Далеч на север» онлайн - страница 107

— Кари.

— Здравей, Джим. — Тя спря на тротоара, за да си побъбри с бармана. — Доста си подранил.

— Трябват ми продукти. — Той кимна към магазина. Казват, че времето ще остане ясно, затова реших да отида на риба. — Хвърли поглед към осветения прозорец на редакцията. — И някой друг е подранил.

— Нали познаваш Макс.

— Има нюх за новините — кимна той. — Здрасти, Професоре. Време ли е за училище?

Джон се присъедини към тях.

— Почти. Реших да се поразходя, докато имам възможност. По радиото казаха, че днес температурата може да се вдигне над нулата.

— Пролетта идва — обяви Кари. — А закуската ми изстива. По-добре да вляза и да събудя Макс.

— Научихте ли нещо за историята с Галоуей? — попита Джон.

Кари извади ключовете си.

— Ако има какво да се научи, ще го публикуваме в следващия брой. Приятен ден.

След като влезе, тя запали лампите.

— Макс! Събуди се!

Стисна кесията със сандвичите между зъбите си, за да освободи ръцете си. Съблече палтото си и го закачи. Пъхна ръкавиците в единия джоб, а шапката — в другия.

По навик бухна косата си с пръсти.

— Макс! — извика отново и спря до бюрото, за да включи компютъра си. — Донесох ти закуска, макар че не знам защо съм толкова мила с теб, след като напоследък си раздразнителен като мечка със запек.

Остави чантата, взе каничката от кафе-машината и отиде в банята да я напълни.

— Сандвич с бекон и яйца. Току-що видях Кльощавия Джим и Професора на улицата. Е, Джон го видях първо в „Хижата“ да лапа овесена каша преди училище. Като никога изглеждаше весел. Чудя се дали не се надява сега, когато Чарлийн знае, че старата й любов е мъртва, да се омъжи за него. Горкият глупчо.

Включи кафе-машината, после извади хартиени чинии и салфетки за сандвичите. Тананикаше си тихичко „Малката танцьорка“ на Елтън Джон, която бе слушала по любимата си радиостанция за класически рок по пътя насам.

— Максуел Хоубейкър, не знам защо още те търпя. Ако продължаваш да се цупиш, ще си потърся някой жизнерадостен младеж. Сериозно ти казвам.

Хванала във всяка ръка по чиния със сандвич, тя тръгна назад към малкия кабинет на Макс.

— Но преди да те зарежа и да се впусна в страстна връзка с някой двадесет и пет годишен жребец, ще закарам трътлестия ти задник в клиниката за…

Замръзна на вратата и ръцете й увиснаха. Сандвичите паднаха един след друг на пода. През бученето в ушите си чу, че някой крещи.

Нейт пиеше второто си кафе и обсъждаше с Джеси замъка „Лего“, който строяха всяка сутрин. Първото беше изпил с Мег и голяма част от съзнанието му беше още при нея.

Днес тя щеше да лети на север, за да закара припаси, а после да спре във Феърбанкс за покупки, поръчани от местните жители. Тъй като комисионната й беше само пет процента върху стойността на покупките, те можеха да си спестят пътуването дотам — нещо, което не винаги беше възможно зиме — и да я оставят да напазарува, да транспортира и да им достави стоката.

Беше му казала, че това е малка, но постоянна част от доходите й.

Тази сутрин беше видял и кабинета й. Беше също толкова дързък и стилен, както останалата част от къщата, практичен и същевременно елегантен. Спомняше си удобния кожен стол, стария стенен часовник и многото графики в черни рамки по стените.