Читать «Далеч на север» онлайн - страница 105

— И какво смяташ, че ще стане с репутацията и постовете ни, когато това излезе наяве?

— Можем да се справим, ако отидем в полицията и признаем всичко.

— Така ли искаш да направим?

— Така трябва. Мисля за това, откакто го намериха. Всичко съм изчислил. По-добре сами да отидем при ченгетата, преди те да дойдат да ни търсят.

— Може би си прав. Може би. — Той остави чашата и стана, сякаш за да се разходи напред-назад зад стола на Макс. Извади от джоба си ръкавица и я сложи на дясната си ръка. — Трябва ми още малко време. Да помисля. Да се погрижа за делата си, в случай, че…

— Да изчакаме още един ден. — Макс отново посегна към бутилката. — Така и двамата ще имаме още малко време. Първо ще отидем при шериф Бърк, за да го спечелим на наша страна.

— Мислиш ли, че ще успеем? — Сега гласът му бе тих и в него се долавяше подигравателна нотка.

— Да. Почти съм убеден.

— А аз смятам, че така ще е по-добре.

Той сграбчи дясната ръка на Макс иззад гърба му и я притисна върху пистолета. После го хвана с лявата за гърлото и опря дулото до слепоочието му. Старият му приятел се наведе назад от изненада и отвори уста, за да си поеме дъх. Тогава той дръпна спусъка.

Изстрелът прозвуча оглушително в малката стая и накара ръката му да се разтрепери. Но успя да притисне безжизнения пръст на Макс до спусъка. Отпечатъци, помисли си; мислите му бяха напълно ясни, макар че трепереше. Барутен нагар. Отпусна ръка и главата на Макс падна на бюрото, а пистолетът издрънча на пода до стола.

Внимателно включи компютъра с дясната си ръка и отвори документа, който беше написал, докато чакаше приятеля си да дойде.

Не мога повече да живея с тази вина. Призракът му се върна и ме преследва. Съжалявам за онова, което направих, за всички, които нараних.

Простете ми.

Аз убих Патрик Галоуей. И сега ще отида при него в ада.

Максуел Хоубейкър

Простичко и ясно. Той изгледа прощалното писмо одобрително и остави компютъра включен. Синкавото сияние от екрана и светлината на настолната лампа проблясваха върху кръвта и късчетата мозък.

Пъхна изцапаната ръкавица в найлонова торбичка и я прибра в джоба на палтото си, преди да го облече. Извади нови ръкавици, шапката си, шала, после взе чашата за кафе — единствения предмет, който беше докоснал без ръкавици.

Влезе в тоалетната, изля уискито в мивката и изплакна чашата. Избърса я и я върна на мястото й.

Очите на Макс го гледаха и това го накара да почувства горчилка в гърлото си. Но я преглътна и се насили да огледа всяка подробност. Доволен, че не е пропуснал нищо, излезе по същия път, по който беше влязъл.

Мина по страничните улички, увил лицето си с шала и нахлупил ниско шапката си, в случай че някой, страдащ от безсъние, погледне през прозореца.

Небето над него беше обляно от Северното сияние.

Беше свършил работата, за която бе дошъл. Всичко беше приключило.