Читать «Далеч на север» онлайн - страница 106

Когато се прибра у дома, изми мириса на кордит и кръв, който беше попил в него, и изпи едно малко уиски, докато гледаше как старата ръкавица изгаря в огъня.

Сега вече не бе останало нищо, затова той просто го изтри от ума си.

И спа със съня на невинните.

13.

Кари се отби в „Хижата“ по пътя към редакцията, за да купи два сандвича с бекон и яйца. Беше изненадана и малко ядосана, че Макс го нямаше, когато се събуди. Не че за пръв път му се случваше да отиде в редакцията посред нощ и да заспи там. Или да излезе рано сутринта, преди тя или децата да са се събудили.

Но винаги й оставяше някоя мила или глупава бележка на възглавницата си.

Тази сутрин нямаше бележка, а когато се обади в редакцията, никой не вдигна телефона.

Не беше в негов стил. Но през последните няколко дни той сякаш не беше на себе си. Това също бе започнало да я изнервя.

Около намирането на тялото на Пат Галоуей се очакваше истинска сензация. Предполагаемото тяло на Пат Галоуей, напомни си тя. Трябваше да обсъдят как да поднесат историята, колко място да й отделят и дали ще отидат до Анкъридж, когато най-после свалят трупа.

Вече беше преровила старите си снимки и беше отделила няколко на Пат. Щяха да публикуват снимката му със статията.

Както и снимки на трите момчета, които го бяха открили. Възнамеряваше да ги интервюира, особено Стивън Уайз, който беше от града. Помоли Макс да го направи, защото беше по-добър в интервютата от нея.

Но Макс не искаше да говори за това. Дори веднъж й се сопна, когато тя подхвана темата.

Време му беше да отиде в клиниката на преглед. Имаше чувствителен стомах, напоследък не се хранеше редовно и не спеше добре. Неразположенията му бяха започнали точно когато се разчу, че намерили трупа на Галоуей.

Може би защото бяха на една възраст, размишляваше тя, докато паркираше до бордюра пред редакцията на „Лунатик“. И защото донякъде го беше познавал. Бяха се сприятелили през няколкото месеца, когато Макс бе живял в Лунаси преди Пат… да замине. По-добре да наричат нещата така, докато не научат всички факти.

Но не беше честно Макс да си изкарва кризата на средната възраст върху нея.

Всъщност тя познаваше Пат по-отдавна от него и не се беше потресла чак толкова. Разбира се, съжаляваше за Чарлийн и Мег — тях също трябваше да интервюират — и възнамеряваше лично да им изкаже съболезнованията си при първа възможност.

Но събитието беше новина. Такава, която с Макс би трябвало да разнищят и да отразят във вестника. Имаха много работа, особено ако искаха да следят и гонката в Идитарод. Божичко, вече беше февруари, наближаваше първи март. Трябваше да започнат, ако искаха да пуснат материал за състезанието преди крайния срок.

Съпругът й трябваше да е в отлична форма и ако беше нужно, щеше да му го изкрещи с цяло гърло.

Кари излезе от колата, носейки плика със сандвичи, който вече се беше омазнил, но ухаеше приятно. Поклати глава, когато видя слабата светлина от задната част на сградата. Можеше да се обзаложи на каквото и да е, че Макс пак е заспал на бюрото си.