Читать «Споделен сън» онлайн - страница 78

— Добър вечер, Даяна, Брандън.

— Здравей, Еди. — Брандън се изправи.

— Здравей, Еди. Няма ли да влезеш? — Даяна му се усмихна.

— Не мога. Благодаря, все пак. Минах да поговоря с Колби за едно нещо.

— За какво става дума? — Колби отвори вратата до края. — По-добре да влезеш. Навън е студено.

— Благодаря. Да, студеничко е. След няколко дни може и сняг да завали. — Еди погледна Колби. — Нали искаше да знаеш, дали съм чул нещо за черния корвет на Ривър Роуд?

Даяна се намръщи, когато забеляза колко съсредоточен стана Колби.

— Еди? Какво става тук?

— Няма нищо, Даяна. Ще ти обясня по-късно. — Колби наблюдаваше Еди изкосо. — Имаш ли нещо?

Еди кимна бързо.

— Тъкмо, когато затварях, дойде едно от хлапетата. Каза, че довечера корветът щял да бъде там. Хлапето ремонтираше колата си шест месеца и го човърка да се пробва срещу корвета.

— Ще трябва да почака. Аз първи ще нанеса удар върху този ненормалник в корвета.

— Реших, че точно това искаш. Е, късмет, Колби. Ти винаги си знаел кога да натискаш спирачките. — Еди се обърна и излезе през вратата, където многоцветното му камаро го чакаше на автомобилната алея.

Колби отвори вратата на дрешника.

— Колби? Какво правиш? — искрено разтревожена Даяна се опита да се надигне от дивана.

— Не се притеснявай, Даяна. Връщам се веднага щом уредя въпроса. — Докато обясняваше, Колби измъкна сакото си от дрешника.

— Къде отиваш? — попита тя и сграбчи облегалката на креслото за опора.

— На Ривър Роуд.

— Не можеш да го направиш. Не ставай смешен. Не можеш да тръгнеш сам след този корвет. Какво си мислиш, че ще направиш? Ще се докажеш като мъж ли? Колби, сам каза, че който и да е бил в колата миналото лято, сигурно е малко луд.

— Не се тревожи, Даяна — рече Брандън успокоително и сам посегна към сакото си. — Отивам с татко.

Колби се обърна с лице към сина си. Понечи да спори, но това, което видя в суровото изражение на Брандън, го накара да промени решението си. Бързо кимна с глава.

— Да вървим.

— Колби, моля те, чуй ме. Поне се обади на Джил Торп или в шерифството. Това е работа на полицията.

— Не, не е — рече Колби и провери за ключовете си. — Това е личен въпрос. Скъпа, ще си добре със Спектър тук. Просто не мърдай много-много.

Двамата с Брандън излязоха преди Даяна да измисли каквато и да е причина да ги спре. Тя стоеше до вратата със Спектър и чуваше как буикът й ръмжи по автомобилната алея.

— Когато аз шофирам тази кола, гумите никога не свистят така. Идиоти, мъжаги. Какво да правя с тях, Спектър?

Кучето се облегна на нея, предлагайки й мълчаливо успокоение, но муцуната му беше обърната в посоката, в която бяха изчезнали Колби и Брандън. Чувстваше се някак тъжен, че го оставиха.

Десета глава

Ривър Роуд представляваше криволичеща черна лента, успоредна на извиващата се като змия тъмна река. Нощта беше студена, абаносово черна и зловещо застинала. Водопадът „Окованата жена“ се намираше на миля от мястото, скрито зад завоите на дефилето.

Колби отне от газта, докато се движеше по пътя към скалата.