Читать «Споделен сън» онлайн - страница 77

— Никой не го е виждал? — Колби беше изумен.

— Не. — Еди поклати глава и върна рестото. — Предполагам, че този тип не се състезава за пари. Мотае се край завоя до скалите, докато някой местен селяндур не се появи. Корветът и другият застават на старта и тръгват. Корветът печели и просто изчезва в нощта. Не се връща да прибира парите си или нещо подобно. Просто изчезва. Като призрак.

— Мислиш ли, че е тукашен?

Еди вдигна рамене.

— Хлапетата, които са го виждали и с които говорих, не знаят. Казват, че дори няма номер.

— А новият шериф, Барнс, опитвал ли се е да спре състезанията?

— Ха. Шериф Барнс не прилича на стария Джил Торп. Барнс си има по-важни задачи, отколкото да пътува от Викстън посред нощ, за да прекъсва обичайните надбягания по „Ривър Роуд“. Ще ти кажа нещо, Колби. Този черен корвет се превръща в легенда, както ти преди двадесет години.

— Ако успея да я докопам тази нова легенда на „Ривър Роуд“, бързичко ще й скъся кариерата. Длъжник ми е за това, което направи миналото лято. Можеше да убие Даяна. — Колби отвори вратата на колата и седна на предната седалка. — Ако някога го срещнеш, кажи му, че го търся, Еди.

— Това, което ви се случи с Даяна, беше миналото лято, Колби.

— Няма значение, аз не забравям.

Еди придърпа козирката на кепето към очите си.

— Ще го разглася, Колби.

— Наистина ли мислиш, че тя ще умре, татко? — Брандън седеше на края на неудобния фотьойл в къщата на леля Джес и гледаше баща си, разположил се на дивана до Даяна.

— Не знам. Доколкото разбирам, никой не е наясно на този етап.

— Мисля, че тази вечер не беше толкова бледа. — Даяна се размърда лекичко, опитвайки се да намери по-удобна поза. А те не бяха много, както беше забелязала в последно време. Днес не можеше да си намери място. Колби я масажираше ниско в гърба някак автоматично. Той винаги разбираше, когато тя имаше болки. Даяна се облегна на дланите му и се наслади на комфорта от масажа.

— Добре ли си, скъпа? — попита той загрижено.

— Добре. Просто обичайните болки. Толкова ще се радвам, когато се появи детето.

Колби се усмихна.

— Това го казва жената, която почти девет месеца се притеснява, че няма да оцелее при раждането?

— Стигнах до там, че искам всичко да свърши. Дори и да ме боли — сухо обясни Даяна.

— Решихте ли какво ще е името? — попита Брандън. — Още ли държите да го наричате Джош, ако е момче, и Табита, ако е момиче?

— Табита Джейн — отвърна Даяна, произнасяйки всяка дума внимателно и с любов. — Харесва ли ти, Брандън?

— Джош звучи старомодно, но не е зле. Нали разбирате, че ако е момиче, всички ще я наричат Таби? — отбеляза Брандън. — Като котка.

Колби тъкмо щеше да отговори, когато чуха шума от кола по автомобилната алея. Спектър рязко вдигна уши, стана и се запъти към входната врата.

— Кой е? — попита Даяна.

— Може би Джил Торп. Сигурно е чул, че сме в града и е решил да се отбие да ни поздрави. — Колби се изправи и тръгна към входната врата.

След миг на входната площадка се чуха тежки стъпки и Колби отвори вратата.

— Еди, какво е станало?

Еди Спунър се появи на прага. В ръцете си въртеше камуфлажното си кепе, а на лицето му имаше загрижено изражение.