Читать «Споделен сън» онлайн - страница 76

— О, да. Моите планове. — Еди се съсредоточи в пълненето на колата с бензин. — Нали знаеш какво става винаги с плановете ми, Колби. Стигат до никъде.

— Лоша работа. — На Колби му се прииска да беше си държал езика зад зъбите. Трябваше да предположи, че с каквото и да беше се захванал Еди миналата година то сигурно се е провалило. Но никак не можеше да се сети за какво да говорят и нещо в него го подтикна да откровеничи със стария приятел от детинство.

— Вярно ли е, че старата госпожа Фулбрук сигурно ще умре? — Еди следеше брояча.

— Не знам. Лекарите казаха, че се държи, но все още не са установили точната причина за болките й в гърдите. Маргарет мисли, че ще умре.

— Предполагам, че е оставила на теб и на Брандън всичките си пари, а? Нали сега отново ти говори? Трябва да ги остави на теб, Колби. Със сигурност ти си изигра карите много добре. Изчезваш от града за двадесет години и се връщаш точно на време, за да наследиш състоянието на Фулбрук.

— Брандън и аз нямаме нужда от парите й и тя го знае — дрезгаво отвърна Колби.

— Това не е означава, че няма да ги остави на вас. Колби огледа главната улица на родния си град и си помисли, че независимо от случилото се в болничната стая, той никога нямаше да може да изхарчи и един цент от парите на Маргарет Фулбрук.

— Вероятно ще остави каквото е останало от състоянието на Фулбрук на общинската болница. Там парите ще се използват — нехайно рече той. Всъщност, мислено добави той, днес следобед ще говори с Маргарет и ще я убеди да направи точно това.

— Хари казва, че още миналото лято тя искала да промени завещанието си. Ходила при адвокат преди няколко месеца — бавно рече Еди.

— Така ли? — незаинтересовано попита Колби. Темата не го интригуваше. — Ей, Еди, откри ли нещо за черния корвет, който миналото лято се опита ни прегази с Даяна?

Еди извади маркуча от резервоара.

— Нещичко.

Колби го погледна съсредоточено.

— Хайде, Еди. Казвай. Какво откри?

— Нищо кой знае какво. Затова и не съм ти споменал. Реших, че няма да ти е от голяма полза.

— Е! — Като вадене на зъби, помисли си Колби.

— Видели са корвета още няколко пъти на Ривър Роуд през нощта. Някои от местните луди глави се опитали да се надпреварват с малките си камаро с онзи. Но никой не победил корвета.

— Някой да е бил натикан в реката? Казах ти, че онази кола търсеше кръвопролитие.

— Не. Никой не е прескочил брега. Само няколко пъти са били на косъм на завоите. Както преди двадесет години. Нали си спомняш как става, Колби? Трябва да си спомняш, та нали ти започна тази игра? Черният корвет чака на стария завой под скалите онези, които искат да се надпреварват. На същото място, където нощем устройваше надбягванията. На площадката за паркиране в подножието на водопада „Окованата жена“ е финалът.

— Кой шофира корвета, Еди? — Гласът на Колби беше равен. Той извади портфейла от дънките си. Не искаше Еди да забележи колко много го интересува отговорът.

— Никой не знае кой е шофьорът.