Читать «Споделен сън» онлайн - страница 75

— Да? — Той остана загледан навън. Даяна усещаше напрежението в раменете му.

— Настъпи моментът да ви кажа, че моята бедна Синтия направи грешка, когато ви напусна с Брандън, за да се върне при родителите си. Ти щеше да си добър съпруг за нея. Справи се чудесно с отглеждането на внука ми. Длъжница съм ти за това, Колби.

— Нищо не ми дължиш.

— Не е вярно. Дължа ти извинение за двадесетгодишната ми гордост, и ти дължа благодарности, че превърна синът на Синтия в истински мъж, с който всяка баба би се гордяла.

Настъпи дълга тишина. Тогава Колби тихо рече:

— Забрави за това, Маргарет.

— Не, няма да забравим нищо, по дяволите. Ти ще приемеш извиненията и благодарностите ми, чуваш ли?

Колби бавно се извърна, на устните му танцуваше лека усмивка.

— Чувам те, Маргарет. Ти винаги си можела да издаваш нареждания на висок и ясен глас. Ще приема извиненията ти, ако и ти приемеш моите.

— Не е необходимо. Може би си прав. Най-добре е да забравим за това. Да загърбим съжалението, гордостта и грешките от миналото. Съгласен ли си? Колби сведе глава.

— Съгласен съм.

Удовлетворена. Маргарет се обърна към Даяна.

— А ти, миличка. И на теб дължа благодарности. Именно на теб дължа срещата си с Брандън. Освен това искам да ти благодаря за последната Коледа. Беше най-щастливата Коледа, откакто умря дъщеря ми. Приятно ми беше да се почувствам отново част от семейство. Ще запазя това удоволствие и в гроба си.

— Ти ще си тук и на следващата Коледа — рязко отсече Брандън. Той предизвикателно погледна останалите в стаята. — Не е ли така?

Колби изведнъж се засмя:

— Господи, няма да се учудя. Както винаги съм казвал, Брандън, баба ти е корав хляб.

Сестрата, която тъкмо влизаше, се изненада от смеха, изпълнил тихата болнична стая.

— Чух, че си се върнал в града, Колби. Обзалагам се, че възрастната жена е искала да види внука си, нали? — Еди Спунър избърса ръцете си в някакъв мазен парцал и посегна към маркуча за бензина.

— Да. — Колби излезе от буика на Даяна и се облегна на предния калник, докато Еди пълнеше резервоара. — Ще останем тук тази вечер. Утре сутрин се връщаме в Портланд.

— Къде са Брандън и Даяна?

— На свиждане с Маргарет Фулбрук. Измъкнах се, за да дойда в града и да видя как я караш.

Спектър подпря глава на предната облегалка и заоглежда Еди спокойно и безизразно.

— Добре я карам, Колби. Добре. Виждам, че все още това голямо куче на Даяна е при вас.

— Да, Спектър е роден муфтаджия. Скоро няма да се изнесе. Отказах се да го карам да си ходи. — Колби мързеливо се протегна и почеса кучето зад рошавото ухо. — Но двамата с него стигнахме до джентълменско споразумение.

Еди погледна кучето с уважение.

— Винаги ми е изглеждал подлец. Колби се взря в Спектър.

— Мисля, че и такъв може да стане при необходимите обстоятелства. Как вървят плановете ти, Еди?

Еди вдигна поглед бързо към Колби изпод козирката на износеното си работно кепе. Светлосините му очи бяха присвити.

— Планове ли?

— Да. За които ми спомена миналото лято, спомняш ли си? Последният път двамата пийнахме бира у вас, и ти каза, че се готви нещо голямо.