Читать «Споделен сън» онлайн - страница 73

— Доста добре се справяш — най-после рече Даяна, когато той освободи устните й.

— С какво? С целуването ли?

— Не, с тежките задължения на съпруг. — Тя го гледаше с широко отворени очи, изпълнени с възхищение. — Всъщност, бива те и в целуването. — Щеше да каже и още нещо, но замълча и си пое дъх. После докосна стомаха си.

Колби сложи ръка върху кръглия й корем.

— Бебето отново ли те рита?

— Аха. Този път е малко по-различно.

— Това малко същество май ще има много претенции — обясни Колби, доволен от перспективата.

— Добре, че за него ще се грижим и двамата — тихо рече Даяна.

Колби се изсмя и отново я целуна.

— Ти го казваш.

— Обичам те, Колби.

— Обичам те, скъпа.

Мина му през ума, че този път дори не се замисли, когато повтори думите й. Те просто дойдоха съвсем естествено. Нямаше никакво желание да променя този навик.

Маргарет Фулбрук се държеше като кралица в болничната стая. Тръбичките, машините и мониторите, които я заобикаляха, не отнемаха кралското й излъчване. Беше облечена в старомоден сатенен халат. Косата й, както винаги, беше свита на кок и гримът й внимателно прикриваше бледността на кожата. Медицински сестри, лекари и санитари влизаха и излизаха от стаята, демонстрирайки подчертано уважение.

Даяна се спря, когато Колби и Брандън влязоха през вратата. Помисли си, че трябва да останат само тримата. Тя нямаше място там. Остана близо до стаята и взе да масажира долната част на гърба си.

Седмици наред страдаше от регулярни болки в гърба, но днес дискомфортът й се проявяваше някак различно. Дългото пътуване с колата сигурно допринесе за зова. Тя мълчаливо реши, да не го споменава на Колби. Щеше да се тревожи, че пътуването й е създало неудобство. Може би щеше да се обвини, че й е позволил да пътува с тях.

Колби сериозно приемаше ролята си на съпруг и баща. Даяна се беше научила да му се доверява в тази роля, а също и да се наслаждава, когато я глези или се тревожи за нея. Усещането, че за нея се грижи мъж, беше съвсем ново и тя откриваше, че й харесва.

Не само болките в гърба я притесняваха днес. Нещо, което беше хапнала по-рано, явно не й понасяше. Тя усещаше странно напрежение.

— Ето ви и вас — съобщи Маргарет Фулбрук с тон, който се чу и в коридора. — Време беше да дойдете. Можеше и да съм умряла досега. Какво направихте? Да не спирахте да обядвате по пътя?

Колби вдигна поглед към тавана, но успя да задържи езика зад зъбите си.

— Здравей, бабо — каза Брандън и се отправи към леглото. Той се наведе и целуна бледите й страни — Как се чувстваш?

— Ужасно. А ти какво очакваше? — Острият й поглед се насочи към Колби. — Как е Даяна?

— Добре съм, госпожо Фулбрук. — Даяна се приближи с няколко крачки. — Имате ли нужда от нещо от дома си? Можем да се отбием и да ви донесем някои дрехи или книги.

Погледът на Маргарет за миг се смекчи.

— Не, благодаря. Хари ще свърши тази работа. Как вървят нещата около бебето?

— Прекрасно.

Маргарет се намръщи.

— Даже повече от прекрасно. Имаш вид на жена, която иде роди всеки момент.

Даяна се засмя.

— Лекарката каза, след три седмици.