Читать «Споделен сън» онлайн - страница 67

Тя трепна от думите му.

— Правилно, разбрах. — Тя отдръпна ръката си и се обърна с гръб към него.

Спектър се приближи до леглото и неспокойно я побутна с муцуна. Тя го почеса по ушите, чувствайки напрежението на Колби.

— Колби?

— Да?

— Не знам как да ти го кажа, но…

— Какво но?

— Аз също си мислех да се върна във Фулбрук Корнърс. Всъщност, много си мисля за това.

— Но какво става? Да не би да си се влюбила във влажния климат на града или е нещо друго? — попита Колби ядосано.

— Не. Не е това. Но напоследък си мисля, че с удоволствие бих го посетила отново. И то скоро, Колби.

— Това е лудост. Това е сън.

Даяна премигна.

— Да, мисля, че си прав. Усещането ми за Фулбрук Корнърс е свързано със съня. И ти ли имаш същото усещане? Може би това означава, че трябва да се върнем?

— Достатъчно. За мен въпросът приключи. — Гласът на Колби прозвуча студено и печално. — За теб също. Ясно ли е? Няма да оставим проклетия сън да ни диктува какво да правим.

Даяна въздъхна.

— Както кажеш.

— Колко още ще ми излизаш с този глупав аргумент? — попита Колби след дълга пауза.

— С нищо не ти излизам. Каквито и да са причините ти, знам, че според теб, това, което правиш, е правилно. Просто не разбирам защо не позволиш на Брандън да иде да види баба си, това е. Брандън също не разбира.

Той въздъхна.

— Преди грешах. Може да греша и този път.

— Винаги е възможно — тутакси се съгласи Даяна. — Можеш да се опиташ да обсъдиш въпроса с мен, вместо да се затваряш зад маската на старомоден патриархален мъжага.

— Патриархален мъжага ли?

— Брандън беше прав снощи. В някои отношения ти си доста старомоден, Колби.

Той се размърда, хвана я за рамото и я обърна по гръб с лице към себе си.

— А ти си дяволски съвременна, така ли?

Тя докосна лицето му.

— Не, не съвсем. Не считам себе си нито за старомодна, нито за съвременна, нито за каквато и да била. Аз съм си просто аз.

Той дълго се взира в нея.

— Все още ли мислиш, че ме обичаш?

Времето сякаш за миг се обърна, тъмнината на миналото се сля със сенките на настоящето. Даяна видя война, който я наблюдаваше с очите на Колби. Тя усети неговото предизвикателство и порива, който го провокираше, и се усмихна едва-едва. Започваше да свиква с тази странна смесица между древната легенда и съвременността. Колби винаги щеше да си остане отчасти войн за нея.

— Да, Колби. Все още мисля, че те обичам.

— Покажи ми.

Копнежът в гласа му провокира чувствата й.

— Добре. — Тя обви с ръце лицето му и го целуна по устата.

— Даяна.

Тя разтвори устни за него, а той простена, докато приемаше поканата. Колби потрепери, когато Даяна плъзна длан надолу по гърдите му и с настоятелни пръсти погали силните мускули на бедрата му.

Той постави ръка собственически на закръгленото и коремче и нежно пое с устни едното й зърно.

— Винаги си толкова внимателен към мен — прошепна тя. — Толкова нежен.

— Винаги ще се грижа за теб — закле се той. — Можеш да ми имаш доверие, Даяна.

— Знам. Надявам се, че скоро и ти ще се научиш да ми се доверяваш.

Той рязко вдигна глава.

— Аз и сега ти се доверявам.

Тя поклати глава.

— Не, не е така. Винаги, когато заговоря за кариерата си, смяташ, че се готвя да обърна гръб на отговорностите си към бебето и теб. Никога няма да се случи, Колби. Скоро ще разбереш.