Читать «Споделен сън» онлайн - страница 68

— Аз някак си го знам. Но донякъде се страхувам да го повярвам. — Гласът му беше суров.

— И аз някога се страхувах да повярвам, че ще останеш с мен. Но сега нямам никакви съмнения. Затова мога да ти кажа, че те обичам.

— Кажи го отново. — Ръцете му се стегнаха върху бедрата й.

— Обичам те. — Тя се усмихна в тъмнината. — Ти си наред да се упражниш, Колби.

— И аз те обичам.

Той се намести върху й и нежно и цялостно я облада. Пръстите му обходиха деликатната територия, обзета от страст, и скрита между бедрата й. Когато тялото й се стегна в прегръдката му, тя извика, а той пое тихия сладострастен вик от устните й, за да не ги чуе Брандън. Той я прегърна, докато премине конвулсията и, и след един последен тласък твърдото му тяло се наслаждаваше на кулминацията.

Даяна се сгуши в него. Осъзнаваше, че той изрече любовните думи само защото тя го помоли, а не защото разбираше напълно както тях, така и чувствата си. На Колби винаги трябваше да му се напомня, преди да й каже, че я обича. Едва ли беше фикс идея, но тя беше решила да вземе максималното. Подкрепяше теорията, че ако Колби ги изричаше достатъчно често, те могат да се превърнат в навик, а той да открие, че се е пристрастил към навика.

След известно време, докато те все така лежаха един до друг, вплели ръцете си, Колби каза:

— Искам да говорим за едно нещо.

— Да?

— За плановете ти да въртиш свой собствен консултантски бизнес, след като се роди детето.

— О. — Тя затвори очи. — Сега ли трябва да говорим за това? Не желая да спорим повече, Колби. Уморена съм.

— Затова ли никога не си ми споменавала? Предполагала си, че ще ти дръпна една критика.

— Минавало ми е през ума — призна тя.

— Може би преди няколко седмици щях да те критикувам — бавно отвърна той. — Но когато те чух как разказваш на Брандън за плановете си снощи, осъзнах, че не те ме разстройват, а фактът, че не си се почувствала достатъчно удобно да ги обсъдиш с мен.

— Щях да го направя. Рано или късно.

— Не искам да мислиш, че не можеш да разговаряш с мен за подобни неща, Даяна. Знам, че според теб, работата ти не ми допада, но не е така. Просто искам да балансираш работата си с всички останали неща, които ще се случат в живота ни.

— Сега се уча.

— Знам. Ти се променяш, нали? Снощи осъзнах, че не се нервирам, когато те слушам да говориш, че искаш да работиш за себе си. Искам да знаеш, че според мен идеите ти са страхотни и имаш пълната ми подкрепа, когато настъпи моментът.

Даяна се загледа в него мълчаливо. После се наведе и нежно го целуна.

— Това е една от причините, поради които те обичам. Когато нещата са критични, мога да разчитам на теб.

Настъпи дълга тишина. После Колби рече:

— Като говорим за усещането да се чувстваш свободна да споделяш…

— Да?

— Става дума за колата.

Даяна се отърси от дрямката.

— Каква кола?

— Маздата на Брандън. Нали бяхме в неговата кола, когато онзи глупак с корвета се опита да се надпреварва с нас по Ривър Роуд.