Читать «Споделен сън» онлайн - страница 65

Брандън погледна безизразното лице на баща си и се усмихна на Даяна.

— Не му обръщай внимание. Татко не разбира кой знае колко от съпруги, още по-малко от съвременни съпруги. Но бързо схваща.

Колби се озъби на сина си:

— Откога си станал спец в тия неща?

Брандън вдигна и двете си ръце като знак, че се предава.

— Ей, не исках да те обидя. Просто не си толкова напредничав в мисленето си, колкото си мислиш, че си, татко. Не ми е приятно, че ти го казвам, но ти наистина си старомоден в доста отношения.

— Нима? — Колби заплашително вдигна вежди.

— Боя се, че е така. За всеки, който познава и двама ви, е ясно, че има период на адаптация след брака. Но с радост заявявам, че и двамата се справяте много добре.

— Чуй го само. — Колби си взе още едно голямо парче лазаня. — Моят син, двадесетгодишният брачен консултант.

Даяна съзаклятнически се усмихна на Брандън.

— Съгласна съм с теб, той се адаптира доста добре, като се вземе всичко пред вид.

— Благодаря, госпожо съпруга.

Няколко минути по-късно изражението на Брандън изгуби веселост.

— Исках да говоря с теб за Коледа, татко.

— Да?

— Ами, чудех се дали няма да имаш нещо против, ако не я прекарам с теб и Даяна.

— Да не би с приятелите си да сте намерили нещо по-интересно тази година, отколкото да прекарате Коледа със семействата си? — Колби не изглеждаше угрижен. — Къде отивате? В Мексико ли?

Брандън се изкашля:

— Не точно. Мислех си да отидем във Фулбрук Корнърс.

Колби тъкмо поднасяше към устата си вилицата си с лазаня, но се спря. Погледът му стана хладен.

— Защо, по дяволите?

Брандън неспокойно се размърда на стола си. Потърси от Даяна подкрепа.

— Ами, вчера ми се обади баба. Тя ме покани да прекарам Коледа с нея.

— По дяволите, поканила те.

— Татко, не съм чак толкова запален да шофирам до Фулбрук Корнърс, за да бъда с нея, но имам някакво усещане, че ще се чувства наистина самотна. Тя си няма никого другиго. От години прекарва Коледа сама. А с теб ще са Даяна и майка й. Мога да отида с колата до там на Коледа и да се върна същия ден. Всъщност, мога да се върна привечер.

— Забрави. Няма да ходиш. — Гласът на Колби беше непоколебим. Той взе хляба и си отчупи едно парче.

Брандън наведе глава над чинията си.

— Толкова ли е важно да не ходя?

— Тази стара вещица ти залага капан, Брандън. Ти нищо не й дължиш. В продължение на двадесет години тя не се поинтересува, че съществуваш.

— Мисля, че се е променила.

— Не ме е грижа, дори да й израснат криле, да й се появи ореол и да се научи да лети.

— Но, татко.

— Казах, не. И край. Можеш да отидеш в Мексико с приятели, или на Хаваите или Таос, ако не желаеш да прекараш празника тук, но във Фулбрук Корнърс няма да ходиш.

Даяна долови непоколебимия тон в гласа му и тутакси го разпозна. За петте месеца, през които живееше с него тя се беше научила да разбира какво означава. Когато Колби беше в такова настроение, нямаше смисъл да се настоява или да се опитва да го убеждава човек.