Читать «Споделен сън» онлайн - страница 69

— О, Боже. — Изведнъж логиката на Колби й стана ясна — Мислиш, че е било нарочно? Че някой е помислил, че Брандън е в колата онази вечер?

— Не мога да пренебрегна такава възможност. Онзи ненормалник, който се опита да ни прегази, не търсеше надбягване. Той се опита да ни натика в реката, Даяна Може да е преследвал нас, а може да е преследвал и Брандън. Като се сещам за номерата, които ти погаждаха не мога да поема риск. Не желая нито ти, нито Брандън да припарвате до Фулбрук Корнърс, освен ако аз не съм наблизо.

Даяна дълго мълча, размишлявайки върху фактите.

— Дълбоко в себе си знаех колко си бил притеснен, но не съм се замисляла какво ли се е случило във Фулбрук Корнърс, след като дойдохме в Портланд.

— Няма защо да мислиш за тези случки. Откакто напуснахме града, никой не е притеснявал нито теб, нито Брандън.

Даяна рязко седна в леглото.

— Имаш напълно основателна причина да не пускаш Брандън там сам.

— Благодаря. Това да не би да означава, че вече не гледаш на мен като на старомоден, патриархален мъжага? — Колби се усмихна в тъмнината.

— О, не, нямаш извинение за това обвинение. Но можеш да изкупиш вината си.

— Така ли? Как?

— Първо, обясни на Брандън тревогата си.

— А второ?

— Предложи му алтернатива.

— Каква алтернатива? Както казах, нямам намерение да шофирам до Фулбрук Корнърс за Коледа. Ще прекараме първата си Коледа заедно тук.

— Можеш да му предложиш да покани баба си в Портланд за празника.

Колби се изправи.

— Бременността е размътила разсъдъка ти, жено. Да не си полудяла? Да поканя тази вещица под моя покрив за Коледа?

— Може да отседне в хотел, като майка ми — рече Даяна и бързо добави, — ще отворим подаръците тук, а после можем да излезем навън за коледната вечеря.

— Даяна…

— Ще се получи съвсем добре, Колби, ще видиш.

— Сега ме чуй, Даяна.

— Брандън ще е доволен. Не се притеснявай, аз ще се погрижа с Маргарет Фулбрук да не стигате до стълкновения. Ти познаваш майка ми. Тя умее да поддържа разговора. Ако нещата се объркат, тя ще спаси положението.

— Даяна, ще ме изслушаш ли…

— Най-добре е да направя резервация за вечерята още утре. Малкото ресторанти, отворени за Коледа, бързо ще се напълнят.

— По дяволите, Даяна, ако не затвориш устата си, докато преброя до пет, аз ще я затворя. Едно, две, три…

Тя се усмихна ослепително и млъкна.

— Така е по-добре — рече Колби. — Най-после тишина. Знаеш ли, има какво да се каже за старомодния патриархален мъжага.

Даяна се наведе и го целуна.

— Аз ли да му кажа добрата новина утре сутрин или сам искаш да му съобщиш, че си променил решението си?

— Аз ще му кажа — измънка Колби. — Искам да съм сигурен, че Маргарет Фулбрук е съвсем наясно, че поканата не важи за Хари Овена.

— Съгласна съм с теб. — Даяна премигна. — Мисля, че взе много мъдро решение, Колби.

Той погали голата й ръка.

— А аз мисля, че усвояваш и най-големите тънкости да бъдеш съпруга по-бързо, отколкото си представях. Как по дяволите, се съгласих да прекарам Коледа с Маргарет Фулбрук?

— Как, по дяволите, аз забременях, останах без работа и съм финансово зависима от мъж за първи път в живота си?