Читать «Споделен сън» онлайн - страница 64

Само съвместният живот с един мъж можеше да научи една жена как да удовлетворява нуждите на съпруга си помисли си Даяна. Когато улови ироничния поглед на Колби, тя разбра, че чете мислите й. С течение на времето той щеше да напредне доста в този вид безмълвно общуване. Тя също.

— Как върви търсенето на апартамент? — попита Брандън оживено.

Колби си отразя парче лазаня.

— Взехме решение. Подписахме договор за изплащане миналата седмица. Ще се местим на първи януари. Не е апартамент, а къща. Три спални и всекидневна.

— Нежно жълто и бяло във Викториански стил, но напълно обновено — нетърпеливо обясни Даяна. — Колби ще има собствено местенце за писане, ще има и стая за бебето и една свободна за теб. Дори на Спектър ще му хареса. Ще си има истинска градина, където да може да рови.

— Даяна само я зърна и се влюби в градината — обясни Колби сухо. Но явно нейният ентусиазъм му доставяше удоволствие.

— Доста време ви отне. Търсихте месеци наред.

— Търсенето на къща не е лесна работа — обясни Колби. — Следващите месеци също ще са натоварени. Някои неща трябва да се довършат, преди да се роди бебето.

— Е, поне не си имала възможност да се отегчиш от домакинските задължения, Даяна? — Брандън я погледна с любопитство. — Обзалагам се, че едва ли ти липсва старата ти работа, след като си непрекъснато заета с търсене на къща, усвояване на готварски умения и подготовка за бебето.

— Прав си — отвърна Колби вместо нея. — Почти няма време да й липсва. Вземи си малко салата, Брандън.

— Аха? — Брандън премигна като видя огромната купа, която му подадоха. Той тутакси я пое. — О, разбира се. Благодаря. — Погледът му се върна обратно към Даяна. — Мислила ли си какво ще правиш, след като се роди детето?

— Всъщност, да — отвърна Даяна, осъзнавайки, че Колби я наблюдава внимателно. Тя не беше му говорила за плановете си за работа, тъй като той рядко показваше интерес да обсъжда професионалното й бъдеще. — Брандън, спомняш ли си разговора ни една вечер, когато бяхме във Фулбрук Корнърс? Тогава ти ме попита как изобщо мога да се отърва от проблема за половата дискриминация в света на бизнеса?

Брандън кимна.

— Спомням си. Ти отговори, че единственият начин е да започнеш свой собствен бизнес. — Той изведнъж вдигна глава. — Това ли възнамеряваш да направиш?

— Обмислям го. Имам всички нужни умения за финансов консултант в малкия бизнес. Мога да специализирам в подпомагане на частния бизнес на жени предприемачи. До новата ни къща има сграда с офиси, където мога да взема под наем помещение. Ще мога да се прибирам у дома рано, дори и в обедната почивка. Има една жена, с която работех в „Карутърс и Йейл“, Мили Суини, която може да се съгласи да ми стане партньор.

— Звучи страхотно — искрено ентусиазиран отвърна Брандън.

Колби погледна Даяна.

— Защо досега не си направи труда да споменеш за всичките си велики идеи?

— Защото ти никога не желаеш да говорим за моето бъдеще — отговори тя и вдигна рамене. — Винаги, когато заговоря за това, сменяш темата.

— Та ние говорим за твоето бъдеще, за нашето бъдеще през цялото време. Говорихме къде ще живеем, от какво ще имаме нужда за бебето, дали ще го кърмиш, за всякакви неща, по дяволите.