Читать «Споделен сън» онлайн - страница 63

Колби се приближи да й помогне.

— Знаеш, че правиш много повече от това да изпълняваш задълженията си. Толкова ли е лошо да си съпруга и бъдеща майка?

— Господи, не — отвърна тя оживено и вдигна коша с прането. — Ако знаех колко удобна е работата на домакинята, отдавна щях да се замисля да се кандидатирам. Тя се запъти по коридора.

— Няма да ти се стори удобна работа, след като се роди детето — предупреди я Колби.

— И аз така разбрах. Дженифър ме светна и по този въпрос. Очевидно ще се превърна в ходещо зомби. Нощното хранене, след родилната депресия, коликите.

Колби изруга.

— Следващия път като я видя, наистина ще й дам да се разбере на тази безмозъчна уличница. Между другото, обади се Брандън. С няколко приятели дойдоха от Юджин през уикенда. Той се самопокани на вечеря и да преспи на дивана. Ти какво ще кажеш?

— Разбира се. — Даяна изведнъж се усмихна. — Но ще трябва да напазарувам. Мисля, че нямаме достатъчно храна, за да нахраним половин дузина души. Ще ни трябват провизии за цял батальон, щом ще идва Брандън. Имаш ли някакви идеи за следващата си книга?

— Да. Докато си се оставяла да те тероризира Дженифър, аз нахвърлих някои идейки, които мога да използвам.

— Осъзнаваш ли, че Коледа е съвсем близо?

— Е!

— Мислех си колко бързо лети времето — рече Даяна.

— Докато се забавляваш, искаш да кажеш? — В гласа на Колби се долови нежно предизвикателство.

— Нещо подобно — неохотно се съгласи тя.

— Даяна?

— Да, Колби.

— Толкова зле ли беше през последните няколко месеца?

Тя се обърна в дъното на коридора и го видя да стои с ръце на хълбоците. Понякога той я предизвикваше, сякаш търсеше ожесточена битка. А него го биваше да печели битки.

Изразът на лицето й се смекчи.

— Не, Колби, не беше толкова зле. Благодарение на теб. Ти направи нещата да изглеждат толкова по-лесни отколкото ако трябваше сама да се справям с тях. Никога няма да забравя това. — Тя влезе бързо в спалнята, остави прането на леглото и започна да сортира чорапите.

Беше направила странно откритие за мъжките чорапи. Те почти никога не си пасваха един с един.

Няколко часа по-късно Брандън седна на един стол в трапезарията и се загледа с подчертан интерес в купчината спанак и лазаня със сирене, които стояха в центъра на масата.

— Кой ги приготви, Даяна? — попита той и се усмихна, докато си взимаше едно голямо парче. — Ти или татко?

— Аз. — Даяна погледна Колби. — Но Колби изми спанака.

— Спомням си времето, когато единственото ястие, което можеше да готвиш, бяха пържените зеленчуци — рече Брандън. — Доста си напреднала, ако не възразяваш да ти го кажа.

— Благодаря.

— Не че пържените зеленчуци и оризът не бяха страхотни — бързо добави Брандън. — Но мъжът има нужда от нещо по-съществено да се засити.

— Уча се — съгласи се Даяна. — Под вещото ръководство на баща ти, станах спец по четене на готварски книги и пазаруване на всякакви продукти, не само на зеленчуци.

— Имам намерение да я превърна в истинска съпруга — усмихна се Колби. — Тя започва все по-умело и по-умело да задоволява потребностите на мъжа.