Читать «Споделен сън» онлайн - страница 62

— Затова са измислили обезболяващите — наблегна Колби.

— Но лекарите не са много ларж на анестетиците, според Дженифър. Дават ги в малки количества и твърде късно, както казва тя. Страхуват се да няма последици за бебето. В повечето случаи трябва стоически да го понесеш.

— Хайде, скъпа — помоли се Колби. — Нали говори с лекарката си за страховете си. Тя ти каза какво можеш да очакваш.

— Според Дженифър лекарите лъжат, защото не желаят да плашат всичките си пациентки. Казва, че всичките й приятелки, които са раждали, нарочно я излъгали за това, което я очаква. Както обяснява тя, причината била, че има негласно споразумение между майките да не плашат жените, на които им предстои да раждат. Предполагам, нещо като ритуал. Веднъж щом го преживееш, не споделяш цялата истина. Просто им украсяваш историята, че болките на раждането бързо се забравят.

— А Дженифър измамницата е решила да обясни нещата едно към едно?

Даяна се намръщи.

— Заклела се е да разкаже истината на всички останали, които ще раждат, за да не сме наивни и да подхождаме с подозрение.

— Дженифър има вид на двадесет и четири годишна. Да не би да имаш намерение да се оставиш да те травматизира една жена, която е с десет години по-млада от теб?

— Това е друго нещо. Дженифър чула, че раждането е по-трудно при по-възрастните жени. — Даяна погледна яростно Колби, щом забеляза, че устните му се извиват в усмивка. — Какво е смешното тук?

— Ти си смешна. За бизнес дама, със сигурност имаш развинтено въображение. Не мога да повярвам, че си позволила на онова хлапе да те плаши до смърт.

— Благодаря за състраданието.

— Скъпа, знаеш, че съм състрадателен. Освен това, знаеш, че ще бъда до теб, когато настъпи моментът. Край теб ще бъде и твоята лекарка, много сестри и обучен медицински персонал. Ще те настаня в първокласна болница. Бебета се раждат всеки ден в тази болница. Ти ще се справиш чудесно.

Даяна докосна корема си.

— Нямам голям избор, нали? — Тя сграбчи ръката му и бързо целуна дланта му.

— Благодаря. Ти винаги знаеш как да ме успокоиш. И си съвсем прав. Изобщо не трябваше да слушам Дженифър. Не знам как бих се справила без теб, Колби.

— Ако зависеше от мен, не бих позволил да преживяваш такова нещо.

Настана напрегната тишина.

— Доколкото си спомням, усилието ни беше съвместно. — Не обичаше да споменават причината за техния брак. През по-голямата част от времето те я държаха настрана от полезрението си. И двамата внимаваха да не подхващат тази тема. Но от време на време тя излизаше на повърхността подобно на плоска шега.

— Даяна?

— Най-добре е да се заема с прането. Трябва да изпълнявам задълженията си.

Тя се опита да стане от дивана, отрупан с големи възглавници. Ставаше й все по-трудно да се движи. Нямаше и помен от познатото чувство за енергичност, гъвкавост и женска грация, които тя преди приемаше за дадено. С тъга се замисли дали някога отново ще ги усети.