Читать «Фаетон» онлайн - страница 86

И млъкна.

По-право млъкна радиоприемникът. А в същото време, както изглежда, биокомпютърът бе почнал да дава електромагнитните си разпореждания на фаетонците. Защото те изведнъж излязоха от досегашното си вцепенение, размърдаха се, привидно се засуетиха насам-натам.

Ала не, не се суетяха. Изпълняваха точно поставена задача. Те измъкнаха от предното отделение, облицовано добре с прозрачен изолатор, неголямо странно устройство, друго ежоподобно кълбо, изнесоха го на брега и го подготвиха за работа. От корпуса му се източиха безброй нагънати израстъци — навярно антени, разперени на всички посоки.

После фаетонците се прибраха в кораба. Дори в безучастните им движения на роботи се долавяше известно удовлетворение от свършената работа.

И очакване…

Гласът от радиоприемника отново прогърмя:

— Хомо сапиенс, слушай! Излезте и двамата навън! Можете да бягате, можете да останете на едно място. Това няма значение. Смъртта ще ви настигне, където и да сте!

И понеже те стояха неподвижни, все още неразбрали заповедта му, той добави:

— Излезте навън, за да споделите участта на цялата ваша биосфера! А после труповете ви ще бъдат препарирани за музея.

Пеев не изчака втора подкана. Обидно му беше да го изхвърлят виолетовите изроди. Тръгна към изхода. Но не само обидата — и някаква бледа надежда. Друго е, различно е да си на свобода, макар и обречен.

Излезе. Тръгна към реката.

А сега?

Наблизо лежеше готовият за действие детонатор.

И само след секунди той щеше да предизвика Края на света. В колосалния взрив щяха да загинат всички земни същества: растения, животни, хора, близките му, Мария, синът му…

И никой — никой даже не подозираше надвисналата над главите им сатанинска заплаха.

И никой — никой не можеше да помогне.

Освен един…

В ужаса, в напрежението внезапно радостно досещане осени съзнанието му. Като светкавица.

Водата е непроницаема за радиовълните! Непроницаема…

Христо Пеев не устоя повече. Единствен той имаше някаква възможност да предотврати фаталния край? Единствен!

Дори с риск за живота си.

Длъжен беше да излезе победител!

И без да си дава повече сметка какво прави, той грабна детонатора — не беше толкова тежък, колкото изглеждаше, притича до реката и нагази в нея.