Читать «Фаетон» онлайн - страница 85

— Ти искаш да ни унищожиш. А ние нищо лошо не сме ви сторили. Дори обратно, макар и неволно. Как така ще избиеш милиарди хора, милиарди други живи твари? Нямаш ли милост?

Гласът замълча за миг, преди да запита и той:

— Впрочем какво съдържание влагате в това понятие? Милост?

— Това е чувство; благородно чувство, израз на висша нравственост.

Доскорошният стремителен почти неудържим ход на електроните в биокомпютъра сякаш се позабави. Личеше си, че в неговите интегрални схеми, в неговите неврони или кой знае какви логически устройства се извършва трескава реакция, търсене на заложено в паметта му решение.

Накрая изрече:

— В програмата на Свръхразума липсва такъв алгоритъм. Задачата му е само да опази вида на разумните. С тази цел е конструиран. Сега трябва да им намери жизнено пространство. И няма да се спре. След това трябва да осигури възпроизводството им. Всяка планета притежава нещо като имунитет срещу дошлия от другаде чужд живот. Нашата нямаше магнитно поле. А тук то е непоносимо мощно. И наруши размножителната способност на разумните. Свръхразумът трябва да ги защити от неговото вредно въздействие.

Пеев слушаше гласа от приемника над главата си, а гледаше тайнственото бодливо кълбо, което всъщност разговаряше с него посредством радиоапарата. И което го заплашваше, което заплашваше цялото човечество, всичко живо на Земята. Как да го обезвреди? Колкото и да беше разумно това кълбо, колкото висок коефициент на интелигентност и да притежаваше, то все пак беше машина, само една феноменална електронноизчислителна уредба. Нима човешкият разум щеше да се окаже безсилен пред някакъв изкуствен механизъм?

И все пак, дори машина, щом има разсъдъчни способности, тя трябва да разсъди логично, да направи логичен извод за ползата от сътрудничество — та ако ще би за нея то да изглежда като симбиозата между животинските видове.

— Ние, хората, от векове сме очаквали срещата с други разумни същества — направи последен опит Пеев, — за да си подадем братски ръце, да обменим знанията си, да се обогатим взаимно.

Гласът възрази:

— Очаквали сте разумни същества. В действителност се сблъсквате със Свръхразум. За когото вие сте тъй несъвършени, както на вас ви изглеждат животните. Когато се срещате с животни, опитвате ли да обменяте с тях братски знания? Свръхразумът няма какво да получи от вас. Той знае повече, той умее повече. И вие съвсем не сте му нужни. Съвсем не сте му братя. Свръхразумът ще постъпи с вас така, както е преценил неговият логически анализатор.

Поспря само за секунда, после изрече последните си думи, които прозвучаха като смъртна присъда, произнесена от неумолим съдник:

— Край! Няма какво повече да знаеш! Свръхразумът вече ще осъществи това, което е решил!

— Нима наистина? — възкликна биологът.

— То е единствено логичното! Ако Свръхразумът не изтреби вас, вие ще сторите същото с разумните. Няма място за два разума, за боричкане на идеи. Прогресът се гради, когато решава само един разум, когато привежда в действие това решение само една воля. Свръхразумът ще унищожи досегашния живот на планетата ви със същото оръжие, което разруши родината на разумните. Той ще им завоюва нова родина. С дистанционния детонатор ще взриви всички земни ядрени и обикновени оръжия, които биват задействувани с електронни устройства. Тоя път Свръхразумът няма да допусне катастрофа подобна на катастрофата с родната планета. Тоя път той изчисли най-прецизно сборната им мощност — достатъчна да погуби местния живот, но недостатъчна да раздроби земното кълбо. И го изпробва няколко пъти, като заглушаваше временно всички радиостанции и прекъсваше работата на електронните системи. Оказа се, че е напълно изправен, напълно годен за целта. След малко Свръхразумът ще даде заповед да го изнесат навън. После всички ще се приберат в орбиталната станция. Да се запазят не толкова от радиацията, колкото от взривната вълна. Започва Новата ера в живота на разумните!