Читать «Фаетон» онлайн - страница 74

Свръхразумът не спираше равния си разказ:

— Накрая се появиха разумните. Разумът надделя, разумът победи и мускулите, и шиповете, и фитонцидите. Той създаде отрови, по-мощни от всякакви фитонциди. И разчисти континентите само за разумните. Тъй почна Прогресът. Невиждан дотогава. Тая планета беше по-студена от вашата, направо сурова. Вашата е истински рай. Но тъкмо в сурови условия се развива разумът.

Всъщност и човекът е станал истински човек в борбата с мразовете на ледниковия период — помисли си Пеев. А тия на Фаетон са били още по-страшни. Но е имало живот. Както и на Земята в Антарктида все още съществуват сто и шестдесет, пък и повече вида растения.

— Разумът укроти огъня. И с него разчисти нови пространства за себе си. Изгради прозрачни укрития, в които и през най-студените сезони продължаваше действен живот, без да изпада в анабиоза. С обединената мисъл на всички разумни промени целия облик на планетата си. Впрегна в своя помощ машини и непознати дотогава енергии.

А навън бурята се усилваше. Дъждът плющеше, както огромна вълна прелива през борда. Придошлата вода надигна кристалната зала, почна да се плиска в стените й мътна и заплашителна.

Фаетонците, наблъскали се по всички полици, след като незабелязано за хората бяха затворили люка, стояха все тъй безучастни и неподвижни. Изглежда, нито слушаха, нито разбираха разговора, който водеха хората и техният електронен вожд.

— Разумните овладяваха тайните на природата. Отначало ползваха най-прости сметала като вашите. Но законът за еволюцията важи за всяка организирана система: жива и нежива. Изобретиха механични сметачни машини, после — електронни калкулатори. Роботите заместваха разумните при дейностите с тежък труд. След това все по силата на същия закон се появиха компютрите от по-висшите поколения: за управление на отделни цехове, на цели заводи, на големи стопански сектори. Докато накрая учените сляха мъртвата машина с живото същество — вплетоха в едно цяло електрониката и неврона. Така се роди Свръхразумът. Веднъж започнал, прогресът вече не можеше да бъде спрян. Разумните отстъпиха на него и последната си умствена дейност. Възложиха му да мисли вместо тях, да преценява, вместо тях да прави изводи. За себе си оставиха само задължението да му доставят информацията и да изпълняват решенията му. Превърнаха се в безлични изпълнители, както казах — в негови сетива и органи. Безлични индивиди, предназначени да поддържат съществуването на Свръхразума, да го захранват със своята енергия, както клетките в един обикновен организъм. Ти, хомо сапиенс, би казал, че извършват това посредством електромагнитна индукция. Те вече не бяха разумни, но продължаваха да се величаят с това име. По-рано всеки от тях мислеше самостоятелно, преценяваше самостоятелно, правеше заключенията си самостоятелно. Затова липсваше разбирателство, липсваше единомислие и единодействие. Затова се деляха на групи и групички, които вечно спореха помежду си, враждуваха и воюваха. Свръхразумът ги обедини, превърна ги в едно неделимо цяло — непоколебимо и целеустремено. По-рано всеки вършеше каквото му хрумне, сега всеки получи своя задача, която трябваше да изпълнява и да отговаря при несполука. Всички се подчиняваха безпрекословно на логиката, последователността и целесъобразността — които беше в състояние да прецени по-добре от всеки от тях поотделно Свръхразумът. И Прогресът се ускори неимоверно. Повиши се благоденствието. А благоденствието — мечтата на всички разумни преди това, както и на хомо сапиенс, е двуостър нож. Осигурява спокойствие за творчество, но в същото време демобилизира, лишава от воля, предизвиква леност.