Читать «Фаетон» онлайн - страница 72

— Това си ти, нали?

Отговорът дойде начаса.

— Свръхразумът съобщава само онова, което е разумно.

Биологът пошепна на застаналия до него яванец:

— Не ви ли прави впечатление, че не говори в първо лице? Не употребява местоимението аз. Като малките деца. Те също не казват: „Аз искам!“, а — „Коко иска!“ Съзнанието им още не се е оформило като самосъзнание. Безличен като всяка машина.

Гласът от приемателя пак се намеси:

— Машина, вярно, но съвършена, по-интелигентна от разумните, по-интелигентна от хомо сапиенс.

Това всъщност не беше самохвалство. Тонът беше съвсем безизразен, без сянка от чувство. Само проста констатация след преценка на всички получени данни.

Садикин отдавна се канеше да зададе тоя въпрос. Странно, не се плашеше от това, плашеше се от хората. А тия не бяха хора.

И ето най-сетне го постави:

— Няма значение машина ли си или живо същество. По-важно е как ти и тия с теб попаднахте при нас?

Свръхразумът отговори:

— Ще го научите. Но само вие, никой друг. Пък то вече и за вас, и за останалите няма значение.

Пеев слушаше безчувствените му думи и мислеше, премисляше трескаво.

Тогава започна бурята. Притъмня съвсем. Светкавиците запламтяха. От черните облаци плисна пороят. Тук за едно денонощие се излива толкова дъжд, колкото в България за една година.

Виолетовите дадоха някакви признаци на безпокойство. Вдигнаха окулярите си нагоре, отстъпиха място на други досущ подобни на тях да навлязат през люка.

Това бе изчаквал Пеев, някакъв смут.

Той скочи и се втурна към изхода. Разбута двама-трима, които опитаха да му препречат пътя.

Не успя.

Безсъмнено по команда всички виолетови се скупчиха пред изхода подобно на огромен тампон. Запушиха го тъй, че да не остане никаква пролука. После хванаха беглеца с ръцете-клещи и го върнаха на предишното му място.

Садикин побърза да сподели с него откритието си:

— В борбата аз чух в моя радиоприемател същите щракания като морзова азбука, като шифър, както преди няколко дни. Дали това не е езикът им?

Преди Пеев да каже нещо, разумните се метнаха отгоре им и им изтръгнаха радиоапаратите. Навярно и те се бяха досетили. Те или самовеличаещият се Свръхразум, който им бе наредил това.

И ги оставиха на спокойствие.

А биологът не преставаше да мисли, вече на глас:

— При повечето земни животни звукът е заел ръководно място в комуникацията. Птиците, бозайниците. Но дори тук, на Земята, се срещат видове, които общуват посредством електромагнитни излъчвания. Например пчелите. Също — електрическите змиорки, скатовете. Нещо повече. Във Филипинската падина на океана са извлечени радиоактивни риби с рентгеново излъчване. А тия пришълци, тия разумни? Ние не знаем какъв е съставът на тяхната атмосфера, пригоден ли е за акустични сигнали. Затова навярно са усъвършенствували друга способност на живата тъкан — да генерира радиовълни. Нали и ние отдавна се убедихме в преимуществото им пред обикновения говор?

Отново го прекъсна гласът на Свръхразума:

— И не правете други подобни опити! Глупави и безполезни са.

Един виолетов, застанал на най-горната лавица, държеше апарата на Пеев над главите им така, че да продължи, разговора.