Читать «Фаетон» онлайн - страница 73

— Питате откъде идем. Добре, слушайте!

И без прекъсване, без да си поеме дъх, като истински компютър тозчас превключи на новата програма:

— Отдавна, много отдавна (да сме наясно, нашите мерки за времето са различни от вашите) между орбитите на Юпитер и Марс правеше обиколките си около Слънцето нашата планета.

Биологът не успя да сдържи възклицанието си:

— Фаетон! Значи хипотезата за Фаетон е вярна!

— Така я наричате вие. А как са я наричали разумните — вече няма значение. И нейната геологична история е подобна на земната. И върху нея, както върху Земята, попаднаха първите семена на живота — пръснатият, из целия Космос биологичен информационен код, който вие наричате дезоксирибонуклеинова киселина. И на нашата планета задействува всемирният закон на еволюцията — от по-нисшето към по-висшето. И там основният източник на енергия беше Слънцето. И тамошните същества използуваха неговото лъчение. Но понеже тая планета се намираше на двойно по-голямо от вашето разстояние до Слънцето, достигащата дотам енергия беше четири пъти по-малко. При вас багрилото-катализатор на фотосинтезата — хлорофилът, има ясно зелен цвят. У нас, където слънчевото греене е много по-слабо, то е виолетово.

Биологът веднага съобрази:

— Значи затова тия, „разумните“, както ги наричаш, имат такъв цвят. Потвърждава се хипотезата, че в бедна на енергия среда фотосинтезиращото вещество трябва да поглъща не само част от червените лъчи, както действува хлорофилът, а значително по-широк спектър. Именно виолетовите хромопласти са в състояние да асимилират топлата част на светлината: инфрачервената, червената, жълтата и част от зелената. Да не пропусне нито един фотон.

— Разсъжденията ти са правилни. Ходът на всяка еволюция е борбата с ентропията. С крайна цел — цефализацията. Нали така?

— Точно тъй! — отвърна Пеев. — Създаване на главен мозък.

— Еволюция: от мъртвата материя към живата, от живата към разума. Така се появи и видът на разумните. Но не отведнъж, а след жестока борба. Както и при вас. С тая разлика, че там нямаше такова разделяне на растения и животни. Всичко живо си набавя само нужната му енергия от слънчевите лъчи. Съперничеството се изостри, когато годните площи станаха недостатъчни за нарастващото население. И започна надпреварата в изобретяване на нови и нови способи за отнемане светлината на съседа. Едни видове се източваха нависоко, други развиваха огромна асимилираща площ, трети селекционираха багрила с колкото може по-висок коефициент на полезно действие. Нали го наричате така?

И преди Пеев да потвърди, оня продължи:

— Тия същества, според вас нито растения, нито животни, нямаха зъби и нокти като вашите. За да завоюват правото си за място под Слънцето, пускаха в ход всички оръжия, с които разполагаха. Изблъскваха се от удобните места с мускули и шипове, тровеха се с биологични хербициди и фитонциди.

Фитонциди! Биологът мигом проумя. С фитонциди го бяха обезвредили и „Фаетонците“, както ги кръсти веднага за себе си. А той не се бе досетил за това — та да бе сложил поне една кърпичка пред носа си.