Читать «Фаетон» онлайн - страница 48

Не оставаше нищо друго!

Без да размисля, поддал се единствено на инстинкта за самосъхранение, Садикин го прасна по очите с торбичката.

Това като че ли смути влечугото.

Той го удари повторно.

Не сполучи. Мръднал малко, раззинал мигновено челюсти, крокодилът лапна торбичката, изтръгна я от ръката му. После преглътна и се отдръпна назад.

Така роднините му понякога гълтали камъни, както смятат някои, та да потъват по-лесно като леководолазите.

Докато човекът се опомни, похитителят потъна в дълбочината. Изчезна.

Отначало човекът не схвана какво точно го е сполетяло. Всичко стана тъй бързо, тъй неочаквано.

После изведнъж разбирането проряза съзнанието му — като светкавица, като взрив!

Нямаше я! Нямаше я торбичката!

Страшилището му я бе отнело! Отнело му бе всичко: мечтите, смисъла, надеждата. Превърнало го бе за миг от милиардер отново в нищожество. Съсипало го бе, смазало го бе.

Какво му оставаше сега? Да хленчи ли?

Не, нямаше да хленчи!

Садикин беше ловец, и то бракониер. Неведнъж бе ловувал и крокодили.

Щеше да дебне и тоя, щеше да го улови, да го насече на късове, но да си върне това, което беше негово. Само негово!

Щеше!

Той придърпа лодката до брега и с трескави ръце, почти опипом, измъкна всичко, що му трябваше.

Нагласи фенера на челото си, положи харпуна от дясната си страна, а пушката в лявата — за всеки случай и тя да му е под ръка, подпря брадвата до краката си. И загреба бавно, безшумно, като осветяваше с яркия сноп на фенера преплетените коренаци и тръстики.

И видя…

Видя две огнени точки!

Очи на крокодил!

Достатъчно раздалечени — значи голямо животно. Тъкмо такова, каквото диреше.

Отправи се нататък още по-предпазливо.

Като хипнотизиран от светлината, крокодилът стоеше все на същото място.

Ловецът, приближил съвсем, хвана плавно и неусетно харпуна, сетне се надигна леко и изведнъж с рязък замах го заби в туловището на жертвата си, зад предната лапа. Железният накрайник се отдели от дръжката си и потъна ведно с крокодила.

Вързаното за него въже се опъна като струна.

И ето, грозното влечуго изскочи над водата, отправи се срещу нападателя си.

Чак тогава Садикин вдигна пушката. Мигновено се прицели в ухото му, три пръста зад окото. Стреля.

Чудовището подскочи улучено, после изчезна под повърхността.

Затова беше харпунът, затова беше и въжето.

Ловецът загреба към брега, където, вече излязъл на сухо, бавно, стъпка по стъпка извлече навън вече мъртвото тяло, обърнато по гръб, дълго, кажи-речи, пет метра. Докара го в плитчината, повече не можа — прекомерно тежко беше.

Ето защо той самият нагази във водата, извади ножа и още там го заби в корема му.

Най-трудното при бракониерството не е убиването, а одирането на кожата, осоляването й, запазването й до пазара.

Сега пет пари не даваше за тая кожа.

Сега имаше само тая грижа — стомаха му.

Бръкна с ръка в кървавата вътрешност, напипа стомаха и го изряза с другата ръка. Измъкна го на брега, изсипа съдържанието му.

Няколко риби! И два обли камъка!

Нищо друго! Ни помен от торба!

А вонеше тъй нетърпимо, че ако ръцете му не бяха оплискани с мръсотии, щеше да си стисне с пръсти носа.