Читать «Фаетон» онлайн - страница 46

Страната на хвърчащите чудеса!

Пангу взе сумпитана си, насочи го, духна.

Малката отровна стрела улучи целта. Скоро след това умиращата патица потрепваше в ръцете му.

— Да похапнем, туан!

Няма що, трябваше да се хранят.

И додето Пеев проумее какво става, Пангу събра сухи съчки, разпали огън, нагласи върху му тенджерата и цопна вътре патицата така, както си беше, без да я е чистил въобще.

— Пангу — обади се биологът. — Ти май забрави да оскубеш перата?

— Не съм забравил. Но защо да ги скубя, нали те сами ще паднат при варенето?

В тая страна Пеев бе опитвал и по-необичайни гозби, затова когато даякът му поднесе полагаемата му се кълка, вече с опадала перушина, я изяде дори бе да се намръщи.

После натовариха прауто на Пангу и поеха в обратна посока на избягалите водачи — нагоре, към Белия вир.

Крокодилът

Садикин Суминтавикарта не можеше да си намери място. Където и да отидеше, на който бряг и да отседнеше, все му се струваше, че някой го дебне: ту зад папратите и панданусите, ту между дъсковидните корени, ту по клонаците на дърветата, потулен зад мрежата на лианите.

Макар да знаеше, че никой не го е видял, все смяташе, че целият свят е научил за сполуката му. Това му доставяше неописуема, с нищо друго несравнима наслада от съзнанието, че е милиардер, един от най-богатите хора на света, но в същото време му вдъхваше вледеняващ ужас. Защото кой би останал безразличен към такова съкровище, кой би се спрял дори пред най-гнусното злодеяние, само и само да се добере до него?

Като наяве виждаше всички подобни престъпления, за които бе слушал. Синкавият диамант Хоп докарвал нещастие на всеки, който го притежавал. А между другите са го притежавали и гилотинираните Людвик XVI и Мария Антоанета. Жълтеникавият Шах бил подарен на руския император като обезщетение заради убийството на руския посланик в Техеран. Регент бил намерен от някакъв роб, който срязал прасеца на крака си, за да го скрие там. Предложил го на един морски капитан, който го убил и му го взел. Продал го и се отдал на пиянство, като накрая се обесил. Диамантът попаднал у губернатора на един индийски щат и от страх да не му го откраднат, той също се обесил. От ръка на ръка диамантът достигнал до Наполеон, който украсил с него сабята си. А участта на Наполеон е всекиму известна.

И безброй други злодейства, описвани в популярните книжки. Описвани, ама само тия от миналото. За днешните се мълчи, днешните се пазят в тайна. И надали някога някой ще научи за тях. И то за ония, дето са свързани с прочути личности. Не за такива като някакъв Садикин и другите несретници, що се ровят из калта на диамантените находища в Калимантан, в Бразилия, в Южноафриканската република.

Затова отново и отново се местеше. И все му изглеждаше, че мястото не е достатъчно сигурно, достатъчно потайно.

Тъй — до вечерта.

През нощта — същото.