Читать «Преместването на Марс» онлайн - страница 8

На няколко пъти, когато се редях на опашка за храна или отивах до тоалетната, минавах покрай един замислен блед младеж. Той беше висок, с орлов нос, тъмнокос, с широко разтворени удивени очи и кисела усмивка. Постоянно пускаше колебливо по някоя и друга нервна шегичка. Струваше ми се по-малко ядосан и по-малко уверен в онова, което вършеше, от останалите. Изнервях се дори само като го гледах. Известно време го следвах, наблюдавах маниерите му и постоянно нарастващия списък на неадекватните му прояви. Не бях от най-спокойните и имах нужда малко да изпусна парата. Поставих си за задача да го понауча на поведение.

Отначало (ако въобще забеляза вниманието ми) той като че ли се стремеше да ме избягва — движеше се сред малки групички хора, правеше се на три и половина и от време на време завързваше по някой незначителен разговор. Всички бяха доста сприхави и опитите му обикновено се проваляха още в зародиш. Най-накрая той застана на опашката пред една древна електрическа печка, изчаквайки реда си за нищожната порцийка сух топъл въздух.

Застанах зад него. Той ме погледна бегло, усмихна се учтиво и приседна, облегнал гръб на стената. Седнах до него. Той сложи ръце върху коленете си и присви устни, като през цялото време избягваше да ме гледа в очите. Очевидно му беше писнало да подема разговори, които неизменно завършваха с неуспех.

— Размисляш ли? — попитах го, след като изчаках достатъчно.

— Моля?

Видя ми се смутен.

— Изглеждаш тъжен. Убеден ли си в това, което вършиш?

Той се усмихна по обичайния си дразнещ начин и размаха умиротворително ръце.

— Нали виждаш, че съм тук.

— Тогава поне демонстрирай малко ентусиазъм, дявол да го вземе!

Няколко от останалите на опашката поклатиха глави и се изнизаха — явно им бе дошло до гуша да се замесват в лични скандали. Даян застана на края на опашката. — Не те познавам — каза той.

— Тя е Касея Мейджъмдар — обади се Даян.

— Охо…

Бях направо бясна, че знаеше името ми. Точно сега никак не ми се искаше да бъда известна с фамилната си принадлежност — нещо, което в момента не можеше да ми свърши абсолютно никаква работа.

— Третият от чичовците й е основателят на ОМ „Мейджъмдар“ — продължи Даян. Хвърлих й яростен поглед. Тя облиза устни. Очите й играеха насам-натам. Очевидно се забавляваше след всичките тези скучни приготовления.

— Трябва да си убеден в сърцето си и в съзнанието си това, което вършиш — продължих малката си лекция.

— Извинявай. Просто съм уморен. Казвам се Чарлз Франклин.

Той протегна ръката си.

Това ми се стори невероятно неуместно, като се имаха предвид обстоятелствата. Вече почти бяхме стигнали до печката, само че аз се извърнах, като че ли въобще не ми пукаше, и тръгнах към купчините маски и рециклатори, които нашият лидер в момента проверяваше.