Читать «Преместването на Марс» онлайн - страница 10

Шон ме изгледа гневно през рамо. Личеше си, че времето е малко и това го кара да се чувства изнервен.

— Не се нуждаем от съветите ти — обади се рязко Гретъл.

— Няма нищо — стисна рамото ми Чарлз. — Остави ги да си вършат работата.

Измъкнах рамото си от ръката му и тръгнах обратно. Лицето ми бе пламнало от смущение. Двамата с Чарлз се върнахме до печката, ала естествено някой вече бе заел местата ни.

Силата на осветлението бе намалена наполовина. С всеки изминал ден въздухът ставаше все по-студен и по-плътен. Мислех си за дома, който сега бе на хиляди километри от мен, за това колко ли се тревожат нашите и какво ли биха си помислили, ако умра тук, в разредения въздух или ако някоя от горилите на централистите ме прободе с щик… Господи, какъв скандал би станал! Май наистина си струваше.

Понякога си представях как Конър и Добъл са арестувани — направо великолепна мечта, за която може би си заслужаваше да се умре… но най-вероятно не беше така.

— Аз съм абсолвент-физик — уведоми ме Чарлз, докато се нареждахме отново в края на опашката.

— Чудесно.

— Ти във факултета по управление и мениджмънт ли учиш?

— Аха, и именно затова съм тук.

— Аз пък съм тук, понеже майка ми и баща ми гласуваха против централистите. Поне за това се сещам, иначе може да има и друга причина. Родителите ми са в ОМ „Клайн“, а пък всички Клайн се държат до последно.

Кимнах, без да го поглеждам в очите. Искаше ми се да си тръгне колкото се може по-скоро.

— Централистите са самоубийци — продължи меко Чарлз. — Те ще се провалят и сами, без чужда помощ. Дори няма да се наложи да ускоряваме процеса.

— Не можем да си позволим да чакаме — възразих аз. И наистина „втората кожа“ нямаше да издържи още дълго. Голотата и смущението ни бяха вързали на едно място. Познавахме се и си мислехме, че нямаме тайни един от друг. Само че от телата ни вече се носеше неприятна миризма, започваше да ни сърби навсякъде и не бе далеч моментът, когато недоволството ни щеше да прерасне във всеобщо негодувание. Сигурна бях, че Шон и останалите водачи прекрасно осъзнават това.

— Опитвах се да получа стипендия, за да отида на проучване до Земята — продължаваше Чарлз. — Сега вече съм извън списъка, с проучванията ми е свършено… — Той спря за малко и сведе надолу очи, сякаш бе смутен от мрънкането си. — Знаеш ли — продължи той след малко, — трябва спешно да направим нещо следващите двайсет часа, тъй като „втората кожа“ няма да издържи повече.

— Прав си.

Вгледах се в него по-внимателно. Оказа се, че не е чак такова мамино синче. Гласът му бе мек и приятен, а онова у него, което първоначално бях помислила за липса на ентусиазъм, се оказваше по-скоро самообладание — нещо, което определено не бе една от характерните ми черти.

Шон бе приключил със сортирането на шлемовете и се изправи на крака. Гретъл незабавно кресна на всички за внимание.

— Чуйте ме — започна Шон, като разтърсваше схванатите си ръце и рамене, — получихме отговор от офиса на Конър. Отказват да се срещнат с нас и настояват да им съобщим кои сме. Според мен Конър и сама ще открие това, дори без да й казваме. Значи или трябва да действаме незабавно, или по-добре направо да се предадем. На наше разположение са двайсет и шест годни екипировки, както и около десетина проблемни, от които мисля, че бих могъл да сглобя още две годни. Останалите са за боклука.