Читать «Преместването на Марс» онлайн
Грег Беър
Annotation
„Преместването на Марс“ е роман за драматичния живот на младото марсианско общество, което се бори едновременно срещу могъщата Земя и срещу неудобствата на собствения си суров живот. Това е майсторски написана книга, пълна с физика, метафизика, нанобиология и политика, чието действие се развива по времето на една високотехнологична студена война между Марс и Земята в XXII век…
Грег Беър
Предговор
Част първа
Част втора
Част трета
Част четвърта
Част пета
Част шеста
Част седма
Послеслов
info
notes
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
Грег Беър
Преместването на Марс
Предговор
Денят на Марс е малко по-дълъг от земния — 24 часа и 40 минути. Една марсианска година е по-кратка от две земни: 686 земни дни или 668 марсиански. Диаметърът на Марс е 6787 километра (за сравнение земният диаметър е 12 756 километра). Силата на притеглянето му е 3,71 метра в секунда или по-малко от една трета от земното притегляне. Атмосферното налягане на повърхността на Марс е средно около 5,6 милибара или около 0,5 процента от земното. Огромна част от атмосферата му е съставена от въглероден диоксид. Температурата при „нулевото ниво“ (на Марс не се говори за „морско равнище“ по простата причина, че няма морета) варира от минус 130 градуса до плюс 27 градуса по Целзий. Ако незащитен от скафандър човек излезе на повърхността на Марс, най-вероятно ще замръзне за секунди, но преди това ще загине заради излизането си сред почти абсолютния вакуум. Ако този нещастник все пак успее да се справи с ниската температура и минималното атмосферно налягане и успее да открие източник на кислород за дишане, той въпреки всичко ще бъде в опасност заради високото ниво на слънчевата радиация.
След Земята Марс е най-пригодната за живот планета в Слънчевата система.
Част първа
Младите сигурно не помнят Марс по времето на неговата младост, изложен под лъчите на розовото слънце, небето му, покрито с облаци, обагрено с онзи бледорозов нюанс, плодородната му ръждивочервеникава почва, обитателите му, които живееха в издълбани в повърхността на планетата кухини и излизаха горе, само ако това им се налагаше по пътя към новото местожителство или ако се налагаше да наглеждат реколтата, разпръсната навсякъде подобно на малки островчета наситенозелено сред покритите с купол ферми. Този Марс, възрастен и уморен от живота Марс, пълен с млади хора, е безвъзвратно изчезнал.
Сега аз съм възрастна и уморена, а Марс отново е млад.
Животите ни не ни принадлежат, но, за Бога, ние сме длъжни да се държим така, сякаш това не е истина. Когато бях млада, онова, което вършех, изглеждаше дребно и незначително. Само че възрастните казваха, че едно незначително потреперване на праха след време може да прерасне в прашна буря, способна да изтрие едва ли не цялата планета…
Една цяла епоха приближаваше своя край. По време на лекции бях научила признаците, дори някои по-проницателни професори ни намекваха за това твърде прозрачно, само че никога не бях си мислила, че това ще окаже влияние и лично върху моя живот… Поне досега.
