Читать «Преместването на Марс» онлайн - страница 3

— Нашите дори и в това отношение никакви ги няма.

Губернаторите на отделните области се избираха чрез гласуване и отговаряха единствено за жителите на съответната област, без оглед към кое ОМ принадлежаха. Губернаторите издаваха разрешения за разработването на ресурсите и представяха областта в Обединения съвет на ОМ. Интересите на всяко едно ОМ в този съвет се представяха от синдик, избиран чрез гласуване от възрастните адвокати и мениджъри на Множеството. Губернаторите и синдиците често дори изобщо не се срещаха очи в очи. Всичко бе почти формално и учтиво (марсианците по принцип са невероятно учтиви), но голяма част от процедурите се закучваха. Някои хора дори започваха да твърдят, че самата система е ужасно неефективна и правеха опити да централизират управлението на цялата планета под шапката на едно-единствено правителство, както вече се бе случило на Луната.

Губернаторката на Сирия-Синай, Фрийчайлд Добъл, стегната и решителна жена, на няколко пъти се бе опитвала да натисне ОМ и да получи тяхното съгласие за ратифициране на централизираща конституция и избиране на централно правителство. Тя дори бе поставила пред тях условието да се откажат от избирането на синдици в полза на областно представителство. А това, естествено, би довело до край на хегемонията на ОМ.

Оттогава насам името на Добъл на няколко пъти се бе забърквало в скандали, свързани с корупция, но въпреки това тя от осем години заемаше поста губернатор на най-обширната марсианска област и бе на върха на кариерата си. Със заплахи, натиск и увещаване бе успяла да измоли (а според някои — да изтръгне) подписването на споразумение между най-големите ОМ. Добъл бе станала център на вниманието в марсианската общност и имаше реални шансове да бъде избрана за президент на планетата.

Намираха се хора, които шушукаха, че самата кариера на Добъл е най-добрият аргумент в полза на това, че промяна е необходима, ала малцина се осмеляваха да й се противопоставят.

Въпрос на дни бе Съветът да се събере и да гласува новата марсианска конституция. От шест месеца насам живеехме в „пробния период“ на правителството на Добъл и мнозина от нас вече напълно открито започваха да скърцат със зъби. Споразумението, извоювано с толкова мъки, бе доста крехко. Добъл бе прегазила по пътя си прекалено много хора с прекалено нечисти игрички.

Най-малко пет фамилии в момента водеха съдебни процеси и публично се противопоставяха на обединението. В по-голямата си част това бяха малки ОМ, които се бояха, че ще бъдат асимилирани. Централистите ги наричаха „архаици“ и се отнасяха към тях като към реална опасност. Последното нещо, което централистите искаха да наблюдават, бе връщането към дезорганизираното управление на шепа ОМ.

— Ако политическите убийства са чак толкова непрактични — обади се Даян, — бихме могли да премахнем някой от фаворитите…

— Шшшшшт — изсъсках аз.

Тя кимна отсечено, тръсна косата си и извърна глава встрани. Все още продължаваше да си подсвирква беззвучно. Даян обикновено правеше така, когато бе прекалено бясна, за да е в състояние да говори учтиво. Всички ние бяхме червени зайци, които от десетилетия насам живееха в твърде тесни клетки — обръщахме прекалено много внимание на учтивостта и на всичкото отгоре предавахме това и на нашите наследници…