Читать «Преместването на Марс» онлайн - страница 2

Грег Беър

Току-що ме бяха изхвърлили от Марсианския университет в Синай (МУС). Двеста мои колеги и преподаватели, постигнати от същата участ, се бяха подредили в редици по брилянтно бялата повърхност на депото, а върху лицата им играеха сенките, хвърляни от сложната система метални конструкции, поддържащи купола. Всички чакахме влака от Солис Дорса да пристигне и да ни отведе по родните плата, равнини, каньони и депресии.

Даян Джохара, моята съквартирантка, бе стъпила с обутия си в ботуш крак върху сака си, потропваше нервно по дръжката му, а устните й бяха присвити, сякаш си подсвиркваше нещо, само че беззвучно. През цялото време лицето й бе извърнато на север в очакване да се покаже влакът. Въпреки че бяхме приятелки, Даян и аз никога не си бяхме говорили за политика. Това по принцип бе част от марсианския етикет.

— Убийство — промълви тя.

— Доста непрактично — измърморих аз. Допреди няколко дена нямах ни най-малка представа колко силни са чувствата на Даян. — Апропо, кого именно би застреляла?

— Губернаторката. Или ректорката.

Поклатих глава.

Бяха изгонени осемдесет процента от студентите в МУС — колосално нарушение на споразуменията, което, спомням си, ме бе поразило като невероятно нечестна постъпка. Само че в нашето семейство никога не бе имало активисти. Аз бях дъщеря на финансистко ОМ, възпитана в традициите на предпазливостта.

Политическата структура, създадена преди столетие — още по времето, когато първите заселници стъпваха по повърхността на планетата, — все още продължаваше някак си да крета, но никой не се съмняваше, че дните й са преброени. Първите земяни, пристигнали на Марс в групи от по десет и повече семейства, бяха изградили свои убежища в богатите на вода местности по цялата планета, главно в равните плата с ниска надморска височина или в дълбоките долини. Следвайки изградения на Луната модел, първите семейства бяха сформирали структури, наречени „Обединени множества“ или накратко ОМ. Обединените множества в много отношения наподобяваха икономическите суперфамилии… дори „фамилии“ и „ОМ“ бяха почти едно и също. Пристигналите по-късно заселници можеха да изберат една от двете алтернативи — или да се присъединят към някое вече установено ОМ или да създадат изцяло ново. Имаше и семейства, които останаха независими.

Тъй като в самото начало възникнаха много ОМ, с течение на времето те постигнаха съгласие помежду си за разделянето на Марс на ареологически области и за разработването на определени ресурси съвместно. Обединените множества гледаха едно на друго като на партньори, застанали в средата на една планета-съкровище, а не като на съперници.

— Влакът закъснява. По дяволите, предполага се, че фашистите би трябвало поне да ги накарат да се движат по разписание — обади се Даян, като продължаваше да потропва нервно с крак.

— На Земята никога не са го правили — възразих аз.

— Искаш да кажеш, че това е просто поредната легенда?

Кимнах утвърдително.

— Значи фашистите всъщност не стават за нищо.

— Ами… освен за униформите…