Читать «Преместването на Марс» онлайн - страница 11

— Можех да поправя някои от тях, ако ме беше оставил — обади се с половин уста Чарлз.

— Гретъл и аз ще носим проблемните комплекти — заяви Шон. Сърцето ми започна да бие учестено, когато чух за това себеотрицание и смелост. — Само че така или иначе ще се наложи някои от вас да останат тук. Ще теглим жребий с клечки, за да определим кои ще тръгнат.

— Ами ако онези там са въоръжени? — попита една нервна млада жена.

Шон се засмя. Това бе достатъчно красноречиво. Марсианци щяха да стрелят по марсианци и ако Господ беше с нас, централистите щяха да бъдат победени. Прав беше, разбира се. Новините щяха да обиколят Тройката до края на този ден и дори можеха да стигнат и до някои от астероидите, където също имаше общности.

Шон имаше вид, сякаш според него мъченичеството щеше да ни бъде от полза. Огледах младите хора наоколо: на осем, девет или десет години… почти на моята възраст — около деветнайсет земни години… След това се вгледах в лицето на Шон, което приличаше на лице на дванайсетгодишен мъж, врял и кипял в живота. Всички безмълвно вдигнахме ръце с разперени пръсти — старият символ на Движението за независимост на Луната, символ на свободното изразяване на човешките идеи и възможности, на толерантността, а не на потисничеството — ръкостискане вместо вдигнат юмрук.

Само че в мига, в който Шон смъкна ръката си долу, тя инстинктивно се сви в юмрук. Едва сега започвах да разбирам колко сериозен е той в действителност и че всичко, което правехме, не бе на шега.

Около час след преброяването на лицевите маски издърпахме жички от раздърпания край на един стар оптичен кабел. Двайсет и шест от тях бяха подрязани по-дълго от останалите. Двамата с Чарлз издърпахме дълги. Даян беше много разочарована, тъй като изтегли къса. Всички взехме по една лицева маска и настроихме личните си видеомонитори на закодираната честота, на която отговаряха Шон и Гретъл.

Вече бяхме изработили плана си до най-малките подробности. Двайсет от нас щяха да прекосят повърхността на планетата точно над тунелите, които водеха до МУС. В тази група бях и аз.

На около пет километра от досегашния ни „дом“ имаше наземни университетски сгради. Оставащите студенти, разделени на две групи от по четири човека (Чарлз беше в едната от тях и то под ръководството на Шон), трябваше да се разпръснат, да заемат ключови позиции и да чакат Гретъл, която водеше нашата група от двайсет човека, да им подаде сигнал, че сме успели да стигнем до помещенията на администрацията.

В случай, че срещнехме съпротива и не ни позволяха да представим исканията си директно на Конър, групата на Шон щеше да си свърши работата. Първо щяха да излъчат нелегален прехващащ сигнал до сателита на Марсинк и да съобщят по всички новинарски канали, че в името на изпълняването на споразумението изключените от МУС студенти предприемат решителни действия. „Изпълняването на споразумението“ означаваше много дори сега, по времето на провеждания от централистите експеримент: то бе в основата на съществуването на всяка една фамилия, нещо едва ли не свещено. Шон не знаеше кога ще има възможността да излъчи прехващащия сигнал. Намирах задълбочаващата му се загадъчност за все по-привлекателна.