Читать «Законът на мъжете» онлайн - страница 9

В онази епоха, когато добиването на злато беше голямата надежда на бедняка и на владетеля, разчитаха много на теорията на Дюез за еликсирите, които могат да преобразуват металите.

Така например в труда му, озаглавен „Еликсирът на философите“, можеха да се прочетат следните дефиниции, които будеха размисъл:

„От три неща може да се направи еликсир; седемте метала, седемте сублимата и другите неща… Седемте метала са слънце, луна, мед, калай, олово, желязо и живак; седемте сублимата са живак, сяра, амонячна сол, жълт арсенов сулфид, цинков окис, магнезий, марказит; а другите неща са живак, човешка кръв, кръв от косми и от урина, като урината е от човек…“

Или някои прости рецепти като например рецептата за „прочистване“ на детска урина: „Вземи я и я сипи в шише. Остави я да се утаи три-четири дни. После лекичко я прелей. Остави я още да се утаява, докато нищо не остане на дъното. Свари я добре и махай пяната, докато остане една трета от нея. Носле я прецеди през плъст и я съхранявай в добре затъкнато с кълчища шише, за да не се развали от въздуха.“

На седемдесет и две години кардиналът все още откриваше светски или духовни проблеми, по които не се беше изказал и допълваше творчеството си, докато себеподобните му спяха. Изразходваше сам толкова свещи, колкото цяло братство монаси.

През дългите нощи той се занимаваше също с огромната кореспонденция, която поддържаше с множество прелати, абати, юристи, учени, канцлери и владетели из цяла Европа. Секретарят и писарите му всяка сутрин заварваха готов материал за целия ден.

Той се навеждаше също често над хороскопите на съперниците си за папската тиара, сравняваше ги със собствения си хороскоп и се допитваше до планетите, за да разбере кой ще стане папа. Според изчисленията му собствените му най-големи изгледи за успех бяха между началото на август и началото на септември същата година. Ала ето че беше вече 10 юни, а нищо не се очертаваше…

После настъпваше мъчителният момент, преди да се зазори. Сякаш обсебен от предчувствието, че именно в този час някой ден ще напусне света, кардиналът изпитваше тогава смътна тревога, неясно неразположение, както телесно, така и духовно. Прибавяше се и умората; той правеше равносметка на извършеното. Спомените му възкресяваха неговата необикновена участ… Роден в буржоазно семейство в Каор и избрал духовното поприще, когато на четиридесет и четири години стана протопрезвитер, той си въобразяваше, че е на върха на кариерата, до която можеше разумно да се домогва. А щастието едва бе почнало да му се усмихва. Яви се случай да замине за Неапол заедно със своя чичо, който отиваше там по търговия. Пътуването, смяната на страната, откриването на Италия му въздействуваха необикновено. Няколко дни след пристигането си там установи връзка с наставника на кралските деца, стана негов ученик и се впусна в абстрактните науки с увлечение, бързина на ума и гъвкавост на паметта, за които биха му завидели най-надарени младежи. Не знаеше какво е глад, както нямаше нужда и от сън. Станал скоро доктор по църковно право, после доктор по гражданско право, името му започна да става известно. Неаполският двор се допитваше до мнението на отеца от Каор.