Читать «Законът на мъжете» онлайн - страница 8

В спалнята на кралицата перачката Йодлин, първата любовница на Вироглавия наглеждаше опаковането на дрехите.

— Какъв смисъл има… какъв смисъл има да вземам всички тези рокли, щом няма да ми трябват вече! — промълви Клеманс.

А и бижутата, скътани в кутийки, се трупаха в железни ковчежета; всички тези колиета, токи, пръстени, тези редки камъни, с които Луи я бе дарил щедро по време на краткотрайния им брак, й се струваха занапред съвсем излишни. Дори трите корони, целите в смарагди, рубини и перли, бяха много високи и прекалено украсени за вдовица. Обикновен златен обръч с дребни лилии, поставен направо върху воала, беше единственото украшение, на което тя щеше да има право занапред.

„Ето че станах бяла кралица като баба си, Мария Унгарска, и трябва да се държа като нея. Само че баба ми беше навършила шестдесет години и бе дала живот на тринадесет деца… А съпругът ми дори няма да види своето…“

— Госпожо — попита я Йодлин, — трябва ли да дойда с вас в двореца? Никой не ми е заповядал…

Клеманс погледна тази хубава руса жена, която, забравяйки всяка ревност, й беше такава опора през последните месеци и особено по време на агонията на Луи. „Той е имал дете от нея и го е отдалечил, затворил го е в манастир…“ Чувствуваше се приемница на всички прегрешения, извършени от съпруга й, преди да я е познавал. Имаше на разположение целия си живот, за да плати на бога със сълзи, молитви и милостиня тежкия откуп за душата на Луи.

— Не — прошепна тя, — не, Йодлин. Не идвай с мен. Тук трябва да остане някой, който го е обичал.

После, като отстрани дори Бувил, тя се уедини в единствената тиха стая, единствената, която бе останала непокътната, стаята, в която Луи бе умрял.

Завесите бяха спуснати и вътре беше тъмно. Клеманс коленичи до леглото и долепи устни до брокатената покривка.

Внезапно чу стържене с нокът по плат. Почувствува тревога, която би могла да й докаже, че все още има желание да живее. За миг застина неподвижно, сдържайки дъха си. Стърженето зад гърба й продължаваше. Тя извърна предпазливо глава. Сенешал дьо Жоенвил дремеше в едно кресло с високо облегало в очакване да тръгнат.

II. ЕДИН КАРДИНАЛ, КОЙТО НЕ ВЯРВА В АДА

Юнската нощ почна да избледнява. На изток тънка сива ивица на хоризонта предизвестяваше зората, която скоро щеше да изгрее над Лион.

Беше часът, когато от съседките села тръгват каруци, за да донесат в града зеленчуци и плодове, часът, когато кукумявките замлъкват, а врабчетата не чуруликат още. Беше също часът, когато зад тесните прозорци на един от почетните апартаменти на абатството Ене кардинал Жак Дюез мислеше за смъртта.

Кардиналът никога не бе чувствувал голяма нужда от сън. Но с възрастта тази нужда постепенно намаляваше. Три часа сън му стигаха напълно. Малко след полунощ той ставаше и се настаняваше пред писалището си. Човек с бърз ум и удивителни познания, запознат с всички науки, той бе съчинил трактати по теология, право, медицина и алхимия, които се ценяха сред духовниците и учените на неговото време.