Читать «Ловци на соболи и казаци» онлайн - страница 3

— Тогава ела!

Мъжете излязоха. Пред входа бе спряла, натоварена с няколко куфара, една от онези леки, двуконни каруци, окачествявани с названието кибитка. Брадатият колар стоеше при конете.

— Веднага ще заповядам да се вкара всичко вътре — каза съдържателят. — За колко време искаш да отседнеш при мен?

— Още не знам колко ще ме задържат тук работите. Чух, че имало събор.

— Да, господарю.

— Нещо не го виждам. Къде се намира?

— О, пазарен площад във Верхний Удинск няма. Пазарът се провежда извън града, на полето. Мога ли да науча откъде идваш?

— От Иркутск.

— Значи от запад. Тогава няма как наистина да си видял събора. Той е разположен източно от града.

— Навъртат ли се насам и ловци на соболи?

— Много, господарю.

— Бих желал да наема известен брой.

— Искаш да вземеш на служба собольники? Хм-м, господарю, това е рискована работа. Ти можеш да спечелиш много голяма сума, но също и да изгубиш.

— Който иска да спечели, трябва да рискува.

— Пита се също колко мъже се каниш да наемеш.

— Ти можеш ли да ми назовеш неколцина добри ловци? Възнамерявам да сформирам ловна дружина.

— Няма да успееш да го направиш, господарю.

— Защо не?

— Тези хора сами си избират компанията. Никой от тях не би допуснал да му натрапиш другар, когото той не желае. Ти трябва да се споразумееш с някой кадърен ловец и на него да предоставиш да потърси необходимия брой спътници.

— Ще се вслушам в съвета ти. Ти сигурно ще можеш да ми назовеш един такъв ловец.

— О, няколко, господарю! Най-прочутият от всички е… да-а, де да можеш с него да се сдобиеш, господарю!

— Че с кого пък?

— Номер осемдесет и четвърти.

— Номер осемдесет и четвърти? Името му?

— Него никой не го знае освен съдиите, които са го осъдили. Нито на тукашните власти е известно даже. Той е най-добрият ловец надлъж и шир. Вярно, не говори много, ала всеки го иска за спътник. Само че той винаги сам си подбира хората и носи с дружината си вкъщи най-богатата плячка.

— Млад ли е все още?

— Сигурно брои някъде към шейсетте.

— Тук ли е вече?

— Аз още не съм го виждал. Но него всеки го познава и ако питаш, ще ти го покажат. Ама преди туй трябва да направиш една визита на околийския началник.

— Преди туй? Толкова ли е спешно?

— Да. Първо, нямаш право без негово разрешение нито час в моя дом да пребиваваш; да, да, изобщо във Верхний Удинск. После, не бива без негово позволение да отидеш на есенния пазар и трето, не можеш да сключиш с някого договор, без околийският да ти го подпише и подпечати.

— И в замяна на това да прибере някаква такса?

— Да, господарю и за наказание тази такса ще бъде отмерена толкова по-високо, колкото по-дълго се забавиш да му се представиш както подобава. Наистина не мога да ти дам по-добър съвет от този, незабавно да отидеш при него.

— Проклятия Росс… (Проклета Рус.)

Непознатият не доизрече думата, ала си промърмори някакво проклятие в брадата.