Читать «Грешникът» онлайн - страница 20

Така се бе получило помещение — паметник на лошия вкус, каза си Чарли. Направо не му се мислеше с какво око ще погледнат тузарите на всичко това.

Началото на празника беше насрочено за пет часа, а краят — за осем. За гостите бяха подготвени коктейли, ордьоври и отрупана с какво ли не шведска маса. За забавленията щяха да се погрижат изгряващата рок-звезда Били Камбъл и майка му Нор Кели, бивша кабаретна певица. Бяха много популярни на Северния бряг. Апогеят на тържеството беше насрочен за седем и половина, когато щеше да бъде осъществена сателитна връзка с майката на братя Баджет във Валония, та тя да чуе как насъбралите се пеят „Честит рожден ден, Хеди-Ана“.

— Сигурен ли сте, че храната ще стигне? — попита Джуниър шефа на фирмата за организиране на тържества.

— Не се безпокойте, господин Баджет, поръчали сте храна, с която ще нахраните цяла войска — усмихна се мазно-мазно Конрад Вогел.

— Не съм ви карал да храните войска. Питам ви има ли достатъчно отбрани ястия, така че, ако на някого му се услади нещо и той излапа цял тон, да не ми кажете, че то се е свършило.

Чарли Сантоли видя как Вогел се гърчи под смразяващия поглед на Джуниър. „Недей така, бе, Джуниър, ще умориш човека“, помисли си.

Вогел начаса разбра какво му казват.

— Уверявам ви, господин Баджет, че храната е изключителна и гостите ви ще останат много доволни.

— Дано.

— Ами тортата на мама? — намеси се и Еди. — Надявам се да е безупречна.

Над горната устна на Конрад Вогел избиха ситни капчици пот.

— Направена е в най-добрата сладкарница в Ню Йорк. Тортите им са толкова хубави, че една от най-взискателните клиентки ги е поръчвала и за четирите си сватби. Тук е и главният сладкар, в случай че щом я извадим от кутията, тортата се нуждае от малки поправки.

Джуниър подмина като фурия шефа на фирмата за организиране на тържества и се отправи към портрета на мама Хеди-Ана, който официално щеше да бъде подарен на съвета на надзорниците в старческия дом, та да бъде окачен на видно място — в приемната на новото крило. Беше дело на валонски художник, скъпата рамка беше сложена в една нюйоркска галерия. Джуниър бе дал по телефона на художника престроги напътствия: „Да изобразиш майка ми красавица, каквато си е.“

Чарли беше виждал моментални снимки на мама. Поне според него жената в зряла възраст, облечена върху портрета в черна кадифена рокля, по която проблясваха перли, изобщо не приличаше на лелката от снимките. Художникът бе възнаграден от щедро по-щедро за усилията си.

— Наистина е прелестна — зацъка Джуниър. Ала след миг от задоволството му не остана и следа. — Къде са тия типове, на които плащам, за да ми пеят? Трябваше вече да са тук.

Джуъл се беше приближила и беше застанала зад него. Хвана го за ръката и рече:

— Току-що ги видях, миличък, завиваха по алеята. Не се притеснявай. Добри са, наистина.

— Дано. Ти ми ги натресе.

— Чувал си ги как пеят, любов моя. Не помниш ли, веднъж те водих да вечеряме в заведението на Нор.