Читать «Грешникът» онлайн - страница 21

— Да бе, забравих. Ядват се. Ресторанта си го биваше, кухнята също. И мястото е добро. Нямам нищо против и аз да притежавам такова заведенийце. Дай да видим тортата.

Хванал все така за ръка Джуъл, чиято огненочервена коса се спускаше на водопад по раменете, а късата й поличка едвам стигаше бедрата, Джуниър тръгна на инспекция в кухнята. Главният сладкар стоеше с царствено кацнала на главата му висока бяла шапка до пететажната торта.

Грейна от гордост, щом съгледа отдалеч Джуниър, изгората му и останалите.

— Не е ли великолепна? — попита сладкарят и Целуна връхчетата на пръстите си. — Истински шедьовър от захар. Моето върховно постижение. Достойно е за драгата ви майчица. Само да знаете колко е вкусна тортата! Направо се топи в устата.

Джуниър и Еди отидоха благоговейно да огледат шедьовъра. Изведнъж се разпищяха в един глас:

— Глупак!

— Негодник!

— Тъпанар.

— Казва се ХЕДИ-АНА, а не БЕТИ-АНА — разфуча се Еди. — Майка ми се казва Хеди-Ана!

Главният сладкар се ококори от изненада и сбърчи чело и нос.

— Хеди-Ана ли?

— Я не се подигравай с името на майка ми! — изкрещя Еди и очите му се напълниха със сълзи.

„Дано не стане още някой гаф! — замоли се Чарли Сантоли. — Инак ще има да хвърчат глави!“

* * *

За Ханс Крамер представляваше огромно усилие дори да излезе от дома си в Сиосет и да се отправи към къщата на братя Баджет край залива на Лонг Айланд, докъдето имаше петнайсетина минути път. „Какво ме прихвана да взимам пари от тях? — запита се той за стотен път, докато завиваше към магистралата за Лонг Айланд. — Защо просто не обявих фалит, да ми е мирна главата!“

Допреди две години шеф в голяма компания за електроника, четирийсет и шест годишният Ханс напусна работа, изтегли пенсионния си фонд и всичките си спестявания, ипотекира къщата си и регистрира фирма за продажба на софтуер, негова разработка, по Интернет. След многообещаващото начало, когато поръчките направо валяха, а складът беше задръстен с инвентар, технологичната промишленост се срина. Всички започнаха да отказват поръчките. Ханс беше закъсал за свежи пари и за да спаси фирмата, взе заем от братя Баджет. За нещастие поне засега усилията му не се увенчаваха с успех.

„Откъде да ги взема тия двеста хиляди долара, които им дължа, да не говорим пък за тлъстия процент, който ми поискаха? — вайкаше се отчаян той. — Изобщо не биваше да ходя при тях. Все пак притежавам мощна производствена линия — взе да се успокоява Ханс. — Стига да се задържа над повърхността, нещата сигурно ще потръгнат. Трябва само да убедя някак братя Баджет да ми удължат срока.“

За една година, откакто бяха започнали неприятностите, Ханс беше отслабнал цели десет килограма. Светлокестенявата му коса бе започнала да побелява. Жена му Лий направо се беше поболяла от притеснение за него, макар и да нямаше представа колко са закъсали. Ханс не й беше казал за заема, само я бе предупредил, че се налага да свият разходите. Напоследък не ходеха дори на ресторант.

Следващата отбивка на магистралата водеше към къщата на братя Баджет. Ханс усети, че дланите му са плувнали в пот. „Бях прекалено самонадеян — призна си той, докато даваше мигач. — Дойдох тук от Швейцария едва дванайсетгодишен, не знаех и дума английски. Завърших с отличие Масачузетския технологичен университет и смятах, че целият свят е в краката ми. Всъщност в началото си беше така. Въобразявах си, че е невъзможно да се проваля.“