Читать «Грешникът» онлайн - страница 22

След пет минути пред него изникна имението на Баджет. Портата беше отворена. Автомобилите се бяха подредили на опашка и чакаха да ги пусне мъжът от охраната, застанал в началото на дългата, извита на подкова алея. Братя Баджет явно имаха гости.

Ханс хем почувства облекчение, хем се разочарова. „Ще взема да звънна по телефона и да оставя съобщение — реши той. — Може пък хората да ми дадат отсрочка.“

Докато правеше обратен завой, не послуша вътрешния си глас, предупредил го, че типове като Баджет никога не дават отсрочки.

* * *

Стърлинг, Нор и Били влязоха през черния вход в къщата на Баджетови точно когато клетият главен сладкар слушаше сипещите се по негов адрес обиди. Стърлинг забърза към кухнята — да види какво става, и видя, че сладкарят оправя нещо в буквите по тортата.

„Дали не е сбъркал годините?“, запита се Стърлинг. Навремето беше ходил на един рожден ден — дванайсетгодишната щерка на рожденичката бе направила торта, за да изненада майка си. Внесе гордо-гордо тортата със запалените свещички, а майката само дето не припадна. Годините, които толкова усърдно криеше, бяха изписани с крещящорозови цифри върху крема.

За щастие грешката на сладкаря сега бе съвсем дребна. С няколко завъртания на шприца той промени „Бети-Ана“ на „Хеди-Ана“. Нор и Били също дойдоха в кухнята, привлечени от врявата.

— Внимавай да не изпееш „Честит рожден ден, Бети-Ана“ — изшушука Нор на сина си.

— Изкушавам се да го направя, но искам да изляза жив оттук.

Двамата тръгнаха към салона и Стърлинг ги последва. Нор прокара пръсти по пианото, Били извади от калъфа китарата и пробва заедно с майка си микрофоните.

Чарли Сантоли имаше задължението да им връчи списъка с любимите парчета на братята.

— Те не искат да дъните до дупка и хората да не си чуват приказката — предупреди ги изнервен адвокатът.

— Ние сме музиканти. Не дъним, а пеем — тросна му се Нор.

— Но когато майката се свърже по сателита с нас, ще дадете тон за „Честит рожден ден“, гледайте да не объркате нещо.

Звънецът иззвъня и в салона нахълта първият талаз гости.

Стърлинг открай време обичаше да е сред хора. Взря се в гостите и докато ги слушаше, схвана, че тук има доста важни клечки.

Остана с впечатлението, че са дошли единствено заради огромното дарение, направено за старческия дом, и веднага след тържеството на драго сърце ще забравят, че братя Баджет изобщо съществуват. Ала имаше и такива, които поспряха да се полюбуват на портрета, който щеше да виси в новото крило на старческия дом.

— Каква красавица е майка ви! — възкликна чистосърдечно председателката на управителния съвет на дома и кимна към портрета. — Каква изисканост, какво достойнство. Често ли идва да ви гостува?