Читать «Грешникът» онлайн - страница 18

Стърлинг видя с крайчеца на окото, че Били и Нор излизат от ресторанта. „Ще взема да ги изтърва и да оплескам работата“, укори се той и побърза да ги настигне, докато те прекосяваха паркинга.

Не беше изненадан, че се качват на един от малките джипове. Явно сега бяха на мода. Подсмихна се при мисълта как Мариса се е качила на допотопния автомобил на Рой. Като повечето деца, сигурно и на нея й беше неприятно приятелчетата да я свързват с нещо толкова отегчително.

Стърлинг се намести на задната седалка точно когато Били включи двигателя и погледна през рамо калъфите — в тях явно имаше музикални инструменти. „Само да знаеха, че с тях се вози един купонджия!“, подсмихна се Стърлинг.

Намести се и изпружи крака. „По-приятно е, когато не се налага да се свивам между две бебешки седалчици“, каза си той. Изгаряше от нетърпение да отиде на празненството. Спомни си сбирката вечерта преди последната игра на голф, бяха пускали плочи на Бъди Холи и Дорис Дей. „Дано Нор и Били изкарат някое тяхно парче“, помисли си натъжен.

Автомобилът подкара по заснежените улици на Мадисън Вилидж. „Напомня ми на «Къриър и Айвс¹»“, помисли Стърлинг, загледан в добре поддържаните къщи, много от които бяха окичени с красиви празнични светлинки. Входните врати бяха украсени с венци, сплетени от елови клонки и зеленика. През прозорците блещукаха коледни елхи.

Стърлинг зърна на една от моравите красива ясла с подредени около нея фигурки от дърво и се усмихна тъжно.

Сетне минаха покрай къща с десетина пластмасови ангели с човешки ръст, които палуваха по моравата. „Онзи ангел пред вратата на Небесния съвет, дето само си придава важности, сигурно ще припадне, ако ги види отнякъде“, рече си Стърлинг.

По едно време зърна залива на Лонг Айланд. „Винаги съм обичал Северния бряг“, помисли си, докато, извил врат, се мъчеше да види по-добре водата, сега обаче брегът бе застроен много повече, отколкото преди.

На предната седалка Нор и Били обсъждаха през смях опитите на Мариса да дойде с тях, за да видела, моля ви се, с очите си какво имало вътре в голямата къща.

— Не си поплюва това дете — рече гордо-гордо Били. — На теб се е метнало, мамо. Вечно слухти, да не би да изтърве нещо.

Нор също прихна — беше съгласна със сина си.

— Предпочитам да го нарека здравословно любопитство към света. Това показва колко ни е умничка.

Докато ги слушаше, Стърлинг се умърлуши. Знаеше, че животът им ще се промени из корен и че в скоро време им предстои да се разделят с това дете, превърнало се за тях в център на Вселената.

Де да беше по силите му да го предотврати!

* * *

Всеки път, когато в къщата на Джуниър и Еди Баджет имаше празненство, Джуниър изпадаше в нервна криза. „Почна се!“, помисли си Чарли Сантоли, докато следваше по петите двамата братя: бейзболната бухалка и топката за боулинг. Джуниър, бейзболната бухалка, де, беше с малки студени очички. Еди — топката за боулинг, пък вечно подсмърчаше, станеше ли дума за мама, колкото и коравосърдечен да беше във всичко останало.