Читать «Графиня Дьо Калиостро» онлайн - страница 143

Без знанието на Кларис и без някога младата жена да има и най-малко подозрение за това, той се впусна в различни начинания и сполучи в сделки, които все повече и повече утвърждаваха авторитета му. Той постигна в развитието си свръхчовешки качества. Например завоюването на съкровището на френския кралски дом, една друга тайна, завещана от граф Дьо Калиостро.

Но преди всичко, си казваше той, почивката и спокойствието на Кларис! Уважаваше много жена си. Как можа да се ожени за момиче с такива качества! Поздравяваше се за това.

Тяхното щастие продължи пет години. В началото на шестата тя почина при раждане. Остави син на име Жан.

Два дни след смъртта й обаче детето изчезна, без да остане и най-малка следа, която би позволила на Раул да открие кой е могъл да се промъкне в малката къща на Отьой, в която живееше, нито как са успели да извършат отвличането.

Колкото за това откъде произхожда ударът, той нямаше никакво съмнение. Раул бе сигурен, че удавянето на двамата братовчеди е било провокирано от Калиостро. След като научи, че Доминик е умрял отровен, той прецени, че отвличането на сина му е уредено само от Калиостро25.

Мъката му го преобрази. Нямаше нито жена, нито син, които да го възпират. Остана без задръжки и решително се впусна по пътя, в който насочи всичките си усилия. От следващия ден той стана Арсен Люпен. Скрупули? Задръжки? Благоприличие? Напротив! Скандали, провокации, надменност, суетност и вулгарност — неговото име беше по стените на окрадените домове, не слизаше от хрониките на вестниците, визитните му картички бяха намирани в разбитите сейфове. Арсен Люпен! Раул д’Андрези беше умрял заедно с Кларис.

Но дали под това име или под други имена, които се забавляваше да приема, като например граф Бернар д’Андрези (той беше откраднал документите на един братовчед от фамилията, умрял в чужбина), Орас Велмон, полковник Спармиенто, херцог Дьо Шармьорас, принц Сермин, дон Луи Перена; винаги и навсякъде, във всичките си метаморфози и под всичките си маски, той продължаваше да търси графиня Дьо Калиостро, продължаваше да търси своя син Жан.

Той не намери отново сина си. Никога не видя отново Калиостро.

Жива ли беше още? Осмеляваше ли се да се върне във Франция? Продължаваше ли да преследва и убива? И най-важното — трябваше ли да допуска, че с изречената закана в момента на разрива в имението д’Етижу над него продължава да виене заплахата за жестоко отмъщение и че отвличането на сина му е само началото.

Целият живот на Арсен Люпен, неговите безумни начинания, свръхчовешки напрежения, нечувани триумфи, изкючителни страсти, екстравагантни амбиции — всичко това трябваше да премине, преди неприятелите да му позволят да си отговори на тези страшни въпроси.

Така премина животът на Арсен Люпен. Такъв се представяше навсякъде, докато неговото първо приключение се възобнови четвърт век по-късно, това, което той обича да оценява днес като последното приключение в живота си.