Читать «Графиня Дьо Калиостро» онлайн - страница 142

— Да, Кларис, причиних ви много мъки. Причиних много и на себе си и желая не само вашата любов, а и вашите грижи и закрила. Имам нужда от вас, Кларис, за да забравя ужасните спомени, да си възвърна вярата в живота и да воювам против лошите неща, които са в мен и ме повличат… където не бих искал да ходя. Ако ми помогнете, аз съм уверен, че ще стана честен човек, и чистосърдечно ви обещавам, че ще бъдете щастлива. Искате ли да станете моя жена, Кларис?

Тя му протегна ръката си.

ЕПИЛОГ

Както беше предвидил Раул, цялата злокобна система от интриги, предназначена, за да се завладее легендарното съкровище, остана в сянка. Самоубийството на Боманян, приключенията на Пелегрини, мистериозното присъствие на графиня Дьо Калиостро, нейното бягство, корабокрушението на „Светулка“, а също и другите факти правосъдието не можа или не пожела да разкрие.

Съдружниците на Боманян се разделиха и не проговориха никога. Нищо не се узна.

Ролята на Раул в тъмната афера остана неизяснена и неговата сватба мина незабелязано. Но по какво стечение на обстоятелствата успя да се ожени под името виконт д’Андрези? Без съмнение, той трябваше да напрегне всички сили в трудното начинание и то му струваше двете шепи скъпоценни камъни, които спаси от голямото съкровище. Този метод винаги е бил най-сигурен за получаване на всякакво съдействие.

Очевидно по същата причина един прекрасен ден името Люпен се оказа несъществувало. В никакъв регистър за гражданско състояние, в никакъв автентичен документ вече не ставаше дума за Арсен Люпен, нито за неговия баща Теофаст Люпен. Законно съществуваше само виконт Раул д’Андрези и този виконт замина на сватбено пътешествие из Европа заедно с виконтесата, родена Кларис д’Етижу. По това време се случиха две събития. Кларис роди момиченце, което почина на следващия ден след раждането. Няколко седмици по-късно, тя научи за смъртта на баща си.

Всъщност Годфроа д’Етижу и братовчед му Оскар дьо Бенето загинаха по време на една разходка по крайбрежието с лодка. Злополука? Самоубийство? Двамата братовчеди в последните дни от живота си приличаха на луди и тяхната гибел беше посрещната с облекчение. Лансираше се също така версията, че има престъпление и че една увеселителна яхта е ударила лодката и след това е избягала.

При всички случаи Кларис не пожела да се намесва в съдбата на човека, когото считаха за неин баща. От негово име направи подарък на едно благотворително учреждение.

Годините минаваха чаровни и безгрижни.

Раул изпълни едно от обещанията, които й беше дал: тя беше много щастлива.

Другото обещание не изпълни: не стана честен човек.

Това той не можеше да изпълни. В кръвта му беше страстта да присвоява, да комбинира, да мами, да лъже, да се забавлява за сметка на другите. Той беше по инстинкт контрабандист, пират, мародер и конспиратор. Стана шеф на банда. Освен това в училището на Калиостро той си бе дал сметка, не без известна доза гордост, за наистина изключителните си качества, които го правеха несравним. Той вярваше в своята гениалност. Приписваше си една фантастична съдба, различна от съдбата на всички други хора, които живееха по негово време. Чувстваше се над всички. Той беше господарят.