Читать «Заложница на съдбата» онлайн - страница 19

Хю заговори тихо и успокоително, а Джослин бе прекалено далеч, за да различи думите му. Тя изправи рамене и влезе в отделението. Удаваше й се възможност да направи нещо за този мъж, който ще живее достатъчно дълго, за да се възползва от помощта й.

Когато приближи леглото, двамата братя извърнаха лица към нея. Лицето на Рийс бе напрегнато, докато по това на Хю се четеше вината на здравия в присъствието на сакат.

Хю се изправи, а Джослин се обърна към Рийс.

— Сержант Морган, бих искала да ви помоля за една услуга.

— Разбира се, милейди — сковано отвърна раненият.

— Знам, че това, което ще ви предложа, ще ви се стори доста скучно, след всичко, което сте видели и преживели, но бихте ли приели да работите за мен? Леля ми възнамерява да си устрои отделно домакинство и ще вземе част от прислугата, включително и двамата мъже в конюшните. Като кавалерист вие несъмнено имате опит с конете. Интересува ли ви предложението ми?

Лицето на сержанта светна от надежда, но бързо помръкна.

— Бих искал да бъда ваш коняр. — Погледът му се плъзна към липсващия крак. — Но… дали ще задоволя високите ви изисквания, ваше благородие.

Джослин нарочно погледна към празното място в леглото, където би трябвало да бъде кракът му.

— Не се съмнявам в компетентността ви, сержант. — Опитвайки се да разведри обстановката, добави игриво: — Моля ви, кажете „Да“, дори и само заради брат ви. Горкият Хю е постоянно преследван от камериерките и прислужниците ми, които се опитват да спечелят сърцето му. Още един красив млад мъж в къщата ще направи живота му по-лек.

— Милейди! — избъбри Хю, а бузите му пламнаха.

При вида на смутеното изражение на брат си, Рийс се облегна на възглавниците и избухна в смях.

— За мен ще бъде чест да работя за вас, лейди Джослин.

— Отлично. — В този миг й хрумна още нещо. — Защо да не помоля лекарите, ако е възможно да ви преместя в моята къща, след като ви изпишат? Тя е много по-приятно място, отколкото тази болница, а и брат ви ще бъде наблизо до вас.

— О, милейди! — възкликна Хю.

— Аз… би било чудесно, лейди Джослин. — Рийс примигна смутено, а очите му издайнически заблестяха при мисълта скоро да напусне болницата.

— В такъв случай очакваме ви веднага, след като ви изпишат.

Тя се оттегли, за да остави Хю да се сбогува с брат си. Замисли се за Дейвид Ланкастър, за когото всяко преместване би било фатално. В сравнение с него Рийс Морган бе истински здравеняк. С удобното място за живеене и перспективата за добра работа той може би много по-скоро щеше да привикне със загубата на крака си. А междувременно тя щеше да се сдобие с отличен коняр.

След няколко минути слугата й се присъедини към нея и двамата напуснаха сградата. Младата жена с наслада дълбоко пое топлия летен въздух. Дори и наситен с градските миризми, той й се стори благословено чист и свеж след болничната задуха.

Зад нея Хю се изкашля и нерешително заговори:

— Лейди Джослин? Тя се извърна.

— Да, Морган?