Читать «Смърт и компас» онлайн - страница 67
Хорхе Луис Борхес
Тази почти чудовищна изменчивост дължа на една институция, която в други държави не е позната или съществува под скрита и несъвършена форма — лотарията. Не съм проучвал историята й; знам, че по този въпрос маговете не могат да постигнат съгласие; знам за грандиозните й цели толкова, колкото знае за луната човек, непосветен в астрологията. Роден съм в една умопомрачаваща страна, където лотарията е съществена част от действителността; до днес за нея не съм мислил повече, отколкото за поведението на загадъчните богове или на сърцето ми. Сега, далеч от Вавилон и от любимите му нрави, мисля с известно удивление за лотарията и за кощунствените догадки, за които шепнат в здрача забулените мъже.
Баща ми разказваше, че понякога — преди векове или преди години? — във Вавилон лотарията била плебейска игра. Разказваше (не знам доколко е вярно), че срещу медни монети бръснарите давали правоъгълни парченца от кост или от пергамент, изпъстрени със знаци. Теглели печалбите посред бял ден; щастливците получавали — по волята на случая — сечени от сребро монети. Както виждате, процедурата е била съвсем елементарна.
Естествено, тези „лотарии“ са претърпели неуспех. Те не са имали никаква морална стойност. Не са били насочени към способностите на човека, а само към надеждата му. Поради всеобщото безразличие търговците, които въвели тези комерчески лотарии, започнали да губят пари. Някой се опитал да направи реформа, включвайки в числото на печелившите номера няколко губещи. В резултат на тази реформа купувачите на номерирани правоъгълници разполагали с две възможности: или да спечелят някаква сума, или да заплатят глоба, и то голяма понякога. Тази незначителна опасност (на всеки трийсет печеливши номера се падал по един губещ номер), естествено, събудила интерес сред хората. Вавилонците се увлекли от играта. Който не купувал билети, бил смятан за малодушен, страхлив. С течение на времето това напълно оправдано презрение започнало да се проявява двояко. Презирали онзи, който не играел, но презирали също и онези от загубилите, които плащали глобата. Компанията (така почнали да я наричат по онова време) трябвало да защитава интересите на печелившите, тъй като те не можели да получат спечеленото, ако в касите не постъпвала почти същата сума от глоби. Започнала да предявява иск срещу загубилите; съдията ги осъждал или да заплатят първоначалната глоба заедно със съдебните разноски, или на няколко дни затвор. За да измамят Компанията, всички избирали затвора. Така от предизвикателството на неколцина се ражда всемогъществото на Компанията — нейната религиозна, метафизическа власт.
Скоро след това при теглене на жребий престанали да обявяват глобите, а само посочвали по колко дни затвор предвиждал всеки губещ номер. Този лаконизъм, почти незабелязан навремето, бил от решаващо значение.
