Читать «Смърт и компас» онлайн - страница 68
Хорхе Луис Борхес
Всички знаят, че вавилонският народ е влюбен в логиката и още повече в симетрията. Нелепо било на щастливите номера да се падат лъскави монети, а на лошите — дни и нощи затвор. Някои моралисти изказали мнението, че парите невинаги носят сполука и че други форми на щастие са може би по-надеждни.
Друго вълнение се ширело в кварталите на простолюдието. Членовете на жреческото съсловие залагали все повече и повече и се наслаждавали на всички превратности на страха и надеждата; бедняците (с основателна или неизбежна завист) виждали, че са изключени от тези тъй възхитителни обрати на съдбата. Справедливият стремеж всички — и бедни, и богати — наравно да участват в лотарията предизвикал вълна от негодувание, спомена за което годините не са изличили. Някои твърдоглавци не разбирали (или се престрували, че не разбират), че става дума за нов ред, за необходим исторически етап… Веднъж един роб откраднал червен билет и при тегленето му се паднало да му изгорят езика. Законът предвиждал същото, наказание за кражба на лотариен билет. Едни вавилонци смятали, че заслужава да го накажат с нажежено желязо като крадец; други великодушно твърдели, че палачът трябва да му изгори езика, защото тъй бил отредил жребият… Започнали безредици, стигнало се до печални кръвопролития; но в края на краищата вавилонският народ наложил волята си въпреки съпротивата на богаташите. Народът напълно постигнал благородните си цели. Първо, извоювал Компанията да поеме цялата обществена власт. (Подобна централизация е била необходима, като се имат предвид размахът и сложността на новите начинания.) Второ, наложил лотарията да бъде тайна, безплатна и всеобща. Продажбата на билети срещу пари била премахната. Всеки свободен човек, посветен в тайнствата на Бел99, автоматически ставал участник в свещената лотария, която се разигравала в лабиринтите на този бог веднъж на шейсет нощи и определяла съдбата до следващото теглене. Последствията били невъобразими. Щастливият жребий можел да издигне един човек до съвета на маговете, давал му права да хвърли в тъмница свой враг (таен или явен) или му отреждал да се срещне сред тихия мрак на спалнята с жената, която го била развълнувала или която не се надявал да види вече; лошият жребий можел да донесе осакатяване, всякакъв вид позор, смърт. Понякога гениален завършек на трийсет или четирийсет тегления бил един-единствен факт — гнусното убийство на В, загадъчният възход на Б. Подобни комбинации не се постигали лесно; но трябва да помним, че членовете на Компанията са били (и са) всемогъщи и хитри. Съзнанието, че някои блага са просто каприз на случая, нерядко можело да намали стойността им; за да изключат тази неприятна възможност, агентите на Компанията прибягвали към внушения и магия. Техните действия и машинации се пазели в тайна. За да проучват съкровените надежди и скритите страхове на всекиго, се ползвали от услугите на астролози и шпиони. Имало някакви каменни лъкове, имало едно свещено отходно място, наричано Qaphqa, имало пукнатини в един занемарен водопровод — всички те според всеобщото мнение
