Читать «Смърт и компас» онлайн - страница 354

Хорхе Луис Борхес

310

На изброените места са се водили битки във войните за независимост — бел.прев.

311

„… камъните искат вечно да бъдат камъни“ — цитат от Спиноза, („Етика“, III, 6); споменава се отново и в „Борхес и аз“ — бел.прев.

312

Шекспир — в „Юлий Цезар“ (1599); Кеведо — в „Живота на Марк Брут“ (1644) — бел.прев.

313

Става дума за гибелта на героя от поемата на Х. Ернандес „Мартин Фиеро“ — бел.прев.

314

Измислен арабски историк, комуто в традицията на рицарските романи Сервантес приписва авторството на своя роман („Дон Кихот“, I, IX) — бел.прев.

315

Джанбатиста Марино (1569–1625) — италиански поет. На негово име е наречено едно от направленията в бароковата поезия — маринизъм, разпространено в италианската литература през XVII в. Най-значителното му произведение е поемата от 20 песни L’Adone („Адонис“, изд. 1623). Славата на Марино се е оказала краткотрайна — бел.прев.

316

Porpora de’giardin, pompa de’prato, / Gemma di primavera, occhio d’aprile… Тези стихове са от поемата „Адонис“ — бел.прев.

317

Маседонио Фернандес (1874–1952) — аржентински писател, близък приятел на Борхес — бел.прев.

318

Итусаинго и Аякучо — там са били водени битки (съответно през 1827 и 1824 г.) във войните за независимост от владичеството на Испания — бел.прев.

319

Като дете Исидоро Асеведо, дядото на Борхес по майчина линия, действително е участвал в описаната сцена. Случаят е правдива илюстрация за жестокостта на гражданската война в Аржентина от началото на XIX в. и за бруталността, с която федералистите под управлението на Росас са преследвали и тероризирали унитаристите — бел.прев.

320

Авторът вероятно има предвид Леополдо Лугонес — бележка на аржентинския издател.

321

Става дума за диалога на Лукиан „Съдът на гласните“, в който буквата „сигма“ обвинява буквата „тау“, че тираните са направили разпятието, използвайки нейната форма за образец — бел.прев.

322

Лудовико Ариосто (1474–1533) — италиански поет, автор на рицарската поема „Бесният Роланд“ (1516); „… златния идол на Мохамед…“ — вж. „Дон Кихот“, I, 1 — бел.прев.

323

Данте, „Рай“, XXXI, 108. Превод Иван Иванов и Любен Любенов, изд. „Народна култура“, 1975 — бел.прев.

324

Св. Тереза от Хесус, по-известна като св. Тереза от Авила. Истинското й име е Тереза де Кепера-и-Ахумада (1515–1582) — испанска монахиня, една от големите мистички на римокатолическата църква, автор на класически духовни текстове; основателка на реформата на кармелитките, възстановяваща строгостта и съзерцателния характер на техния живот — бел.прев.

325

Всичко и нищо (англ.) — бел.прев.

326

Ан Хатауей (1556–1623) — съпруга на Шекспир — бел.прев.

327

Ферекс — герой от трагедията „Горбъдък“ (1562) на английските драматурзи Томас Нортън (1532–1584) и Томас Саквил (1536–1608); Тамерлан — герой от трагедията „Тамерлан Велики“ (1587–1588) — драматизирана биография на Тимур от английския поет и драматург Кристофър Марлоу (1564–1593) — бел.прев.

328

В гръцката митология служещо на Посейдон морско божество, което живеело на о. Фарос, пред египетския бряг. Протей притежавал неизчерпаема способност да приема различни образи; според един вариант бил цар на Египет — бел.прев.