Читать «Смърт и компас» онлайн - страница 353

297

Лугонес (1874–1938) — най-значимият поет на Аржентина между второто и четвъртото десетилетие на XX в., повлиян от испанския модернизъм и от френските символисти. Борхес е изпитвал смесени чувства към Лугонес по отношение на личността му, но високо го е ценял като поет — бел.прев.

298

Става дума за „Сантиментален календар“ на Л. Лугонес — бел.прев.

299

„Двамата крачат незрими в самотната нощ като сенки“ (лат.). Вергилий, „Енеида“, книга VI, 268. Превод Георги Батаклиев, изд. „Народна култура“, 1980 — бел.прев.

300

Сънувани тигри (англ.). В Латинска Америка често наричат тигър и ягуара — бел.прев.

301

Камалоте — южноамериканско водно растение, което вирее по бреговете на големите реки — бел.прев.

302

„Реколета“ и „Чакарита“ са двете огромни гробища на Буенос Айрес. „Реколета“ е „некрополът“ близо до центъра на града, където елитът на столичното общество погребва покойниците си — бел.прев.

303

През XIX в. федералисти са били консерваторите, които са подкрепяли един федерален (тоест децентрализиран) план за управление на Аржентина и са били „проаржентински“ (за разлика от обърнатите към Европа унитаристи); водачите им често са били популистки настроени гаучоси. Унитаристите са предпочитали централизирано либерално управление и са били по-скоро свободомислещи, отколкото католици; интелектуалци, интернационалисти и любители на Европа. Унитаристите са били против варварството на гаучоския етос и особено против сантименталното отношение към този начин на живот. Били са настроени изцяло урбанистично. „Това древно разногласие на кръвта“, както го нарича авторът в тази история, е основното разногласие в страната, което никога не е било напълно преодоляно в Аржентина по времето на Борхес — бел.прев.

304

Железопътната линия е минавала (и минава) през Балванера от спирка „Пласа дел Онсе“ на запад към покрайнините на Буенос Айрес. Сармиенто е на северозапад и стига до парк „Сентенарио“ на около два километра от гарата — бел.прев.

305

Река Чако се намира в крайбрежната част на Северна Аржентина — бел.прев.

306

Един от най-старите площади в Буенос Айрес — бел.прев.

307

„… последното наставление“ — става въпрос за Платоновия диалог „Федон“, където се пресъздават последните мигове на Сократ — бел.прев.

308

Хуан Факундо Кирога (1790–1835) — аржентински военен и политически деец, федералистки каудильо, прочут с насилието и жестокостта си. Неговата харизма и безмилостност довели до разрив с предполагаемия му съюзник в борбата срещу унитаристите, Хуан Мануел де Росас (1739–1877). През 1835 г. Кирога попаднал в засада, устроена от бандата на братята Рейнафе и бил брутално убит заедно със спътниците му, а телата им били насечени на парчета. На това събитие е посветено стихотворението на Борхес „Генерал Кирога отива с дилижанс на смърт“. Смятало се, че Росас е поръчал убийството, въпреки че той упорито отричал — бел.прев.

309

„… занимателното четиво…“ — става дума за книгата на Д.Ф. Сармиенто „Цивилизация и варварство: Животът на Хуан Факундо Кирога“ (1845), където образът на Кирога е разгледан в широк контекст — бел.прев.