Читать «Смърт и компас» онлайн - страница 344

132

Хасиди — ултраконсервативно крайнодясно религиозно общество, чието име означава „праведните“; Тетраграматон — букв. четирибуквена дума. В религиозен смисъл — четирите букви JHVH, с които се обозначава името на Йехова — бел.прев.

133

„Еврейско-гръцки филолог“ (лат.) — бел.прев.

134

Гой — неевреин (евр.) — бел.прев.

135

Якоб Бьоме (1575–1624) — немски философ пантеист — бел.прев.

136

Парменид (ок. 540–480 г. пр.Хр.) — древногръцки философ от Елейската школа — бел.прев.

137

Маймонид (Моше бен Маймон или Абу Имран Муса ибн Маймун) (1135–1204) — еврейски философ, теолог и лекар — бел.прев.

138

„Книга против всички ереси“ (лат.) — бел.прев.

139

„Христос и Иуда“ (швед.) — бел.прев.

140

„Тайният спасител“ (швед.) — бел.прев.

141

Борелиус язвително пита: „А защо не се е отрекъл от отрицанието? Защо не се е отрекъл от отрицанието на отрицанието?“ — бел.авт.

142

Морис Абрамович изтъква: „Исус според този скандинавец винаги е в изгодно положение; неговите горчивини благодарение на печатарското изкуство се радват на многоезична слава; трийсет и три годишното му пребиваване между хората е било всъщност почивка“. В третото приложение към „Християнска догматика“ Ерфьорд отхвърля тази мисъл и отбелязва, че Божиите мъки на кръста не са свършили, защото онова, което е станало само веднъж във времето, непрестанно се повтаря във вечността. Иуда и сега продължава да получава сребърниците, продължава да целува Исус, продължава да хвърля сребърниците в храма, продължава да връзва примката в нивата. (За да обоснове твърдението си, Ерфьорд се позовава на последната глава от първия том на „Защита на вечността“ от Яромир Хладик.) — бел.авт.

143

Това всъщност е преразказ на края на прочутата поема на Хосе Ернандес „Мартин Фиеро“. Споменатият тук епизод е payada, или музикално-поетично съревнование, между Мартин Фиеро и негъра, който е брат на убития негър — бел.прев.

144

Древноегипетски град от IV хилядолетие пр.Хр., главен център на култа към бог Ра Атум — бел.прев.

145

Аменофис (Аменхотеп) IV (1419 — ок. 1400 г. пр.Хр.) — фараон от XVIII династия, забранил култа към Амон Ра и провъзгласил нов държавен култ към бог Атон, в чиято чест приел името Ехнатон („полезен на Атон“) — бел.прев.

146

Рабан Мавър (ок. 785–856) — бенедиктински монах и писател; Йосиф Флавий (37 — ок. 100) — древноеврейски историк, по време на Юдейската война (66–73) преминал на страната на римляните и назначен за историограф на Флавиите, чието родово име приел. Съчиненията му са важен източник на сведения за историята на древните народи, тъй като цитират множество ценни източници и документи, нестигнали до наши дни — бел.прев.

147

Франц Миклошич (1813–1891) — австрийски и словенски лингвист; изучава старославянския и циганския език; изследва взаимодействието на славянските езици с езиците на съседните народи — унгарци, румънци, албанци — бел.прев.

148

Мартин Бубер (1878–1965) — еврейски религиозен философ и писател; отделя особено внимание на пантеистичните тенденции на хасидизма — бел.прев.