Читать «Смърт и компас» онлайн - страница 340

43

„Съвкуплението и огледалата са ненавистни“ (англ.) — бел.прев.

44

„Землеописание“ (нем.) — бел.прев.

45

Хейзлам е публикувал също „А General History of Labyrinthis“ („Обща история на лабиринтите“) — бел.авт.

46

„Увлекателни и достойни за прочит бележки за страната Укбар в Мала Азия“ (нем.) — бел.прев.

47

Карлос Мастронарди (1901–1976) — поет, есеист и журналист, един от сътрудниците на литературното списание „Мартин Фиеро“ — бел.прев.

48

Капанга (порт.) — наемен бандит — бел.прев.

49

Нестор Ибара — роден във Франция от баща аржентинец. Един от най-добрите преводачи на Борхес на френски и на повечето френски автори на аржентински — бел.прев.

50

Nouvelle Revue Française — известно френско литературно списание — бел.прев.

51

Есекиел Мартинес Естрада (1895–1964) — един от най-влиятелните по времето на Борхес аржентински писател — бел.прев; Пиер Йожен Дрийо ла Рошел (1893–1945) — един от редакторите на Nouvelle Revue Française — бел.прев.

52

Алфонсо Рейес (1889–1959) — мексикански поет и есеист, посланик в Буенос Айрес (1927–1930 и отново 1936–1937) — бел.прев.

53

По нокътя познаваме лъва (лат.). Тук смисълът е: по нокътя да възстановим лъва — бел.прев.

54

Прекрасен нов свят (англ.) — бел.прев.

55

Праезик (нем.) — бел.прев.

56

Ксул Солар (Xul Solar) е творчески псевдоним на Алехандро Шулц (1887–1963) — дългогодишен приятел на Борхес, когото Борхес е сравнявал с Уилям Блейк — бел.прев.

57

Тоест (лат.) — бел.прев.

58

Философия на Като че ли (нем.) — бел.прев.

59

Ръсел — „The Analysis of Mind“ („Анализ на съзнанието“), 1921, с. 159 — допуска, че нашата планета е създадена само преди няколко минути и е населена с хора, които „си спомнят“ едно илюзорно минало — бел.авт.

60

Според дванайсетичната система „век“ е периодът от сто четирийсет и четири години — бел.авт.

61

Доказателство от недоказаното (лат.) — бел.прев.

62

Довеждане до абсурд (лат.) — бел.прев.

63

Днес една от църквите в Тльон платонично твърди, че само определена болка, определен зеленикав оттенък на жълтото, определена температура, определен звук съществуват реално. Всички хора в шеметния миг на съвкуплението са един и същ човек. Всички хора, които повтарят някой ред от Шекспир, са Уилям Шекспир — бел.авт.

64

„Парерга и паралипомена“ (нем., гр.); букв.: „Притурки и пропуски“ — бел.прев.

65

Писател, литератор (фр.) — бел.прев.

66

Начин на действие (лат.) — бел.прев.

67

Бъкли е бил свободомислещ, фаталист и защитник на робството — бел.авт.

68

Енрике Аморим (1900–1960) — уругвайски писател, некръвен роднина на Борхес — бел.прев.

69

Естествено, остава проблемът за „материята“ на някои предмети — бел.авт.

70

„Погребални урни“ (англ.) — бел.прев.

71

Първото издание (лат.) — бел.прев.

72

Първият месец на ислямския лунен календар по хиджра — бел.прев.

73

Действащи лица (лат.) — бел.прев.

74

В тази бележка споменах „Мантик ал-Таир“ („Беседа на птиците“) от персийския мистик Фаридеддин Абу Талиб Мохамед ибн Ибрахим Аттар, убит от войниците на Тулуй, син на Чингис хан, по време на плячкосването на Нишапур. Може би няма да е излишно да изложа вкратце съдържанието на поемата. Недостъпният цар на птиците Симург пуска в центъра на Китай едно великолепно перо; уморени от вековно безвластие, птиците решават да тръгнат да търсят своя цар. Знаят, че името му означава „трийсет птици“; знаят, че замъкът му се издига на планината Каф, ограждаща като обръч земята. Предприемат това почти безкрайно пътешествие; прелитат над седем долини и морета; името на предпоследното е Помрачение; последното се нарича Унищожение. Мнозина от странниците се отказват, други загиват. Само трийсет от тях, пречистени от изпитанията, кацват на планината на Симург. Най-после го виждат и разбират, че самите те са Симург, а Симург е всяка една от тях и всички заедно. (И Плотин — „Енеади“, V, 8, 4) — прилага принципа на тъждественост по отношение на рая: „В умопостижимото небе всичко е навсякъде. Всяко нещо е всичко. Слънцето е всички звезди, а всяка звезда е всички звезди и слънцето“. Поемата „Мантик ал-Таир“ е преведена на френски от Гарсен дьо Таси, на английски — от Едуард Фицджералд; за да напиша тази бележка, прегледах десетия том на „Хиляда и една нощ“ в превод на Бъртън и монографията „Персийските мистици: Аттар“, 1932, от Маргарет Смит.