Читать «Смърт и компас» онлайн - страница 339

25

Ритуално чиста и подходяща за употреба храна според еврейските закони — бел.прев.

26

Град на югозапад от Перу, място на прочуто сражение (6 август 1824 г.) между националистичните сили, предвождани от Симон Боливар, и роялистите начело с Хосе де Кантерак. Последните имали отначало превес, докато ариергардът им не бил атакуван от перуански хусари под командването на Исидоро Суарес — един от предшествениците на Борхес, който в различна степен и в различни образи се явява в много от творбите му. Роялистите били разгромени — бел.прев.

27

На запад! (англ.) — бел.прев.

28

Курорт (фр.) — бел.прев.

29

Ориенталски архив (нем.) — бел.прев.

30

Бавен танц, появил се към 1870 г. в предградията на Буенос Айрес и Монтевидео. Много от елементите му са възприети по-късно от тангото — бел.прев.

31

Южноамериканско дърво с много твърда дървесина — бел.авт.

32

„Небесни тайни“ — бел.прев.

33

Тарик ибн Заид — или по-точно Тарик бен Зияд — арабски пълководец, започнал завоюването на Испания. През 711 г. минал протока между Африка и Европа, който и сега носи името му в изопачено произношение — Гибралтар (на арабски Габал (Джабал) ал-Тарик) означава Планината на Тарик — бел.прев.

34

Свободна интерпретация по адаптираната и преразказана книга на сър Ричард Бъртън. Същата приказка — със заглавието „Приказка за един андалуски град, покорен от Тарик бен Зияд“, е разказана през 317-ата нощ в българското издание на „Труд“, превод Киряк Цонев — бел.прев.

35

Свободна адаптация на авторизиран превод на „Хиляда и една нощ“ от Едуард Уилям Лейн. Същата приказка — със заглавието „Приказка за багдадеца, който видял сън“ — е разказана през 624-тата нощ в българското издание на „Труд“, превод Киряк Цонев — бел.прев.

36

Тази история всъщност не се явява никъде в „Езерните райони…“ на Бъртън и бегло е загатната в книгата, която Ди Джовани и редица други посочват като неин източник: „Нрави и обичаи на съвременните египтяни“ (1837) на Едуард Уилям Лейн — бел.ред.

37

Осмият разказ, който тук се явява втори — „Приближаването към Ал-Мутасим“ — е включен във всички издания след първоначалното издание от 1941–1942 г. Публикуван е най-напред през 1936 г. в „История на вечността“ — бел.прев.

38

Списание „Сур“ („Юг“), „най-влиятелното издание за литература в Латинска Америка“ (по думите на Родригес Монегал), е основано от Виктория Окампо с помощта на аржентинския романист Едуардо Майеа и американския романист Уолдо Франк. Борхес е бил един от първите и несъмнено най-забележителните му сътрудници — бел.прев.

39

Трети свят (лат.) — бел.прев.

40

Адолфо Биой Касарес (1914–1999) — аржентински писател, близък приятел на Борхес. Двамата са съавтори на няколко детективски истории, подписани с общ псевдоним — бел.прев.

41

Според латинската азбука „q“ е между „p“ и „r“, а Укбар се пише Uqbar — бел.прев.

42

Смята се, че става дума за печатарска грешка и томът всъщност е XXVI — бел.прев.