Читать «Смърт и компас» онлайн - страница 230

Карлайл пише, че хората се нуждаят от герои. В „История“ Гросо допуска, че Сан Мартин може да бъде въздигнат в култ, но лично аз съзирам в Сан Мартин просто един военен, който се е сражавал в Чили, а сега се е превърнал в бронзова статуя и име на площад. На мен случайността ми предложи съвсем различен герой — Франсиско Ферари, и това донесе нещастие на двама ни. Сигурен съм, че за пръв път чувате името му.

Кварталът не беше от тези с най-лоша слава, както казват, че били Лос Коралес и Ел Бахо, но все пак нямаше кръчма, в която да не се събира постоянно някоя банда нехранимайковци. Бърлогата на Ферари беше в кръчмата на ъгъла на улиците „Триунвирато“ и „Тамес“. Там именно присъствах на случката, заради която станах един от верните му хора. Бях отишъл да си купя малко мате. Появи се някакъв непознат мъж с дълги коси и мустаци и поиска една хвойнова ракия. Ферари го запита:

— Кажете ми — гласът му беше мек като коприна, — не се ли видяхме завчера на танците у Хулиана? Откъде сте?

— От Сан Кристобал — отвърна другият.

— Съветвам ви — подхвърли Ферари — повече да не се мяркате тук. Навъртат се непочтени хора, които могат да ви създадат доста неприятности.

Оня от Сан Кристобал се измете с все мустаците си. Може и да не е бил по-малко мъж от Ферари, ала разбра, че иначе ще трябва да се изправи срещу цялата банда.

След тая вечер Франсиско Ферари се превърна в героя, за когото мечтаеха моите петнайсет години. Беше мургав, над среден на ръст, строен, хубавец — от тези, които се харесваха по това време. Обличаше се винаги в черно. Всъщност една друга случка ни сближи толкова. Бях с майка си и с леля си; разминавахме се с някакви младежи, когато един от тях каза високо на останалите:

— Дайте път на дъртите кокошки. Вижте ги, мязат на мърши.

Не знаех какво да направя. В този миг Ферари, който излизаше от дома си, се намеси. Той се изпъчи право срещу подстрекателя и каза:

— Ако си търсиш с кого да се сбиеш, пробвай с мен, а? — после бавно повтори въпроса, обръщайки се към всеки от тях, но никой не отговори и дума. Познаваха го добре. Накрая той сви рамене, поздрави ни и си отиде. Но преди да се отдалечи, рече: — Ако нямаш какво да правиш, ела после там, където се събираме.

Останах като втрещен. Леля ми Сара отбеляза поучително:

— Ето един кавалер, който кара и другите да уважават дамите.

А майка ми, за да ме извади от затруднението, отбеляза:

— По-скоро е нехранимайко, който не търпи други като него.

Не зная как да ви обясня нещата. Сега съм си извоювал положение. Притежавам тази книжарница, която ми допада, чета книгите в нея, имам добри приятели, жена и деца, член съм на социалистическата партия и съм добър аржентинец и добър евреин. Уважаван човек съм. Сега ме виждате почти плешив; тогава бях бедно руско еврейче с червеникави коси и живеех в един краен квартал. Хората ме гледаха отвисоко. Като всички младежи исках да не бъда различен от останалите. Преименувах се Сантяго³⁵², за да се отърва от Яков, обаче Фишбайн си остана. Ние всички приличаме на образа, на представата, която имат за нас. Чувствах презрението на хората и сам се презирах. По онова време и преди всичко в оная среда беше важно човек да е смел; а аз знаех, че съм страхлив. Жените ме смущаваха; изпитвах таен срам от боязливото си целомъдрие. Нямах приятели на моя възраст.