Читать «Рицарят на Шалион» онлайн - страница 57

— За рокнарийците си прав обаче — каза тя. — Отделни съгледвачи или малки предрешени групи биха могли да проникнат незабелязано толкова далеч на юг. Но не и достатъчно голяма сила, която да надвие добре въоръжения ни ескорт. Дори и Фойкс е годен да се бие.

— Така е — съгласи се той.

Иста прехапа долната си устна и се огледа, за да е сигурна, че не може да ги чуе.

— Ами Фойкс, просветени? За миг видях… сякаш съзрях духа на мечката. Беше по-излинял и гноясал от тялото й, гърчеше се в агонията на разложението. И Фойкс ли…

— Опасността, която го грози, е реална, но не е непосредствена. — Гласът на ди Кабон прозвуча значително по-уверено сега, когато разговорът се бе върнал към теми, които познаваше добре, и облеченото му в бяло туловище се поизпъчи. — Онова, с което той се сдоби по злощастна случайност, някои греховни, късогледи или отчаяни хора търсят сами. Да уловят демон и да го хранят бавно със самите себе си в замяна на помощта му — така хората се превръщат в магьосници. За известно време. За доста дълго време при някои, ако са умни и предпазливи.

— И накрая кой получава надмощие?

Той се прокашля.

— Почти винаги демонът. Рано или късно. Но с този недорасъл стихиен демон отначало Фойкс би имал надмощие, стига да опита. Не смятам да обсъждам това с него, за да не му хрумнат разни идеи, и ви умолявам вие също да сте предпазлива, царина. Колкото повече… колкото повече се обвържат, толкова по-трудно ще е да ги разделим.

И добави шепнешком:

— Откъде идват обаче? Какъв прорязък в ада ги рои насам в такива необичайни количества? Моят орден е призван да брани света от тяхната сган, така както войските на Сина и Дъщерята яздят под слънцето с мечове и щитове срещу злини от по-материално естество. Посветените на петия бог крачат сами в мрака, въоръжени единствено със силата на ума. — Гърдите му се надигнаха от безутешна въздишка. — Ще ми се да имах по-добро оръжие, особено сега.

— Да се надяваме, че сънят ще наточи умовете на всинца ни — каза Иста. — Утрото е по-мъдро от вечерта.

— Моля се да сте права, царина.

Той я придружи през храсталака до колибата. Иста се въздържа да му пожелае приятни сънища. Или каквито и да било сънища.

На зазоряване Ферда нетърпеливо събуди всички освен брат си. Чак когато закуската беше готова, той клекна до спящия Фойкс и предпазливо го смушка по рамото. Лис, която минаваше покрай Иста, нарамила едно седло, поспря, неспособна да откъсне поглед от тази тревожна нежност, и устните й се свиха измъчено.

Не губиха излишно време със закуската и вдигането на лагера и много скоро отново поеха по каменистия лъкатушещ път. Неравният предпланински терен убиваше скоростта, но Ферда поддържаше равномерна стъпка начело и колоната въпреки всичко поглъщаше милите. Утрото и пътят бавно оставаха зад гърба им.

Групата пътници тънеше в мълчание и се движеше упорито напред; всеки бе потънал в свои си мрачни размисли. Иста не можеше да реши кое я тревожи повече — демонът във Фойкс или сънищата на ди Кабон. Мечешкият демон на Фойкс може и да беше злощастна случайност, ако въобще беше случайност. Сънищата на ди Кабон несъмнено бяха предупреждения, подвеждащи може би, но твърде сериозни, за да ги отминат с лека ръка.