Читать «Рицарят на Шалион» онлайн - страница 44

Фойкс се полюшваше, стиснал с една ръка коленете си — с другата затискаше устата си да не се разкикоти.

Ферда се беше изправил на стремената, объркан и почервенял от гняв. Въпреки това местните го поздравиха като победител, макар и не много уверено, като току мятаха погледи към Лис. Лис вирна нос и подкара коня си покрай него, на път към града и конюшнята на странноприемницата. Ферда изглеждаше така, сякаш му иде да хвърли от яд гирляндата в синьо и бяло на земята в краката й, но не можеше да обиди по този начин богинята и домакините си.

— Ако това е ухажване — обърна се Иста към Фойкс, — дали не би поговорил с брат си за методите му?

— За нищо на света — каза Фойкс, успял да овладее в голяма степен смеха си, макар че от време на време се кискаше тихичко. — Не че би ми благодарил, ако все пак го направя. Вижте, милейди, бих се хвърлил между брат ми и рокнарийска стрела без колебание. Вече съм го правил. Но ако питате мен, все пак братската саможертва си има граници.

Иста се усмихна сухо.

— Така било значи? Разбирам.

Фойкс сви рамене.

— Кой знае всъщност? Времето ще покаже.

— Наистина. — Това напомни на Иста за минали дворцови интриги, в умален мащаб. Трябваше да предупреди Лис за възможността да възникнат неприятни раздори в малката им войска, със или без нейното съзнателно участие. Фойкс… не мислеше, че Фойкс се нуждае от нечие предупреждение.

Той скочи на крака. Очите му се смееха.

— Трябва да поздравя братлето за победата му. Такъв момент не е за изпускане. — Обърна се да й помогне и го направи с жест, който би бил на място и в Кардегос.

Късно същия следобед, когато Лис се беше върнала на поста си при Иста, Фойкс откри едно състезание по цепене на дърва. Захвана се с това простичко, но енергично упражнение гол до кръста пред очите на дамите. По мускулестия му торс нямаше грозни белези, макар плътта му още да бе нашарена със синини в различен етап на избледняване, забеляза Иста. Реши, че замахът му с меча трябва да е толкова красив, колкото и начинът, по който въртеше брадвата. Но или не се беше възстановил напълно от раните си, както твърдеше, или имаше нещо сложно наум, защото завърши втори и в чудесно настроение. Плесна победителя по рамото, купи му голяма халба бира и си тръгна с подсвиркване.

Иста успя да разговаря с камериерката си чак вечерта. След вечеря двете се оттеглиха на балкона на стаята си в странноприемницата, откъдето се откриваше приятна гледка към градския площад. В павираното пространство под балкона масите за празничното угощение бяха раздигани и сега се вихреха танци под светлината на стотици красиви метални фенери, наредени около площада и закачени на дърветата пред храма — изпъстряха картината с дантелен блясък. Младите жени бяха държани неизменно под око от семействата си и това пречеше на веселбата да излезе от границите на добрия тон. По-късно вечерта, след като девойките се приберяха по домовете си, щеше да започне и сериозният запой.